Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2009 20:56 - Истината за най-ранната старобългарска поезия "Азбучна молитва"
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 6255 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 29.07.2015 14:09


Истината за най-ранната старобългарска поезия "Азбучна молитва"

Авторска статия на Димитър Георгиев - Даков

Имате възможност да сравните изискаността на оригинала и стопроцентовата му поетичност със поетичния превод на творбата. Дълбоко съмнително е авторството на Константин Преславски в тази творба, защото е неразбираемо този средновековен персонаж да говори за себе си в първо лице като създател на словото в полза на всички. Тази пряка поетична реч не дава никакво съмнение, че става въпрос не за един от авторите на глаголицата тоест Кирил, а за прекия създател на кирилицата - Симеон Велики. Както самият текст подсказва, "фараонската злоба" като присъща на монархическия ранг пряко посочва тезата за авторството за цар Симеон и изключва Константин Кирил Философ категорично, поради липсата му на монархическа инсигнация, а така също и на епископ Константин Преславски. Забелязват се и по-късните фалшификации в съдържанието на текста относно прославянските преписи, направени на произведението в Русия. Нетипично е монархическо лице начело на българския народ да оприличава своята народност на славянска: "Лети сега и славянского племе." Това отново показва вината на научната ни общественост, особено тази по висшите етажи на БАН, позволила да бъде фалшифицирана всяка форма на ранното старобългарско творчество и куртура от страна на чужда пропаганда и против подкрепата на обективната истина. В този анализ напълно се отхвърля като невярна и псевдонаучна хипотезата на професор Куйо Куев, че епископ Константин Преславски е автор на творбата. Историческите сведения за високата образованост на Симеон, наричан "хемиаргос" от немския летописец Лиудпранд, най-високата до този момент в рамките на българското общество, също много добре кореспондират с възможността за реалното авторство на цар Симеон.Отново изхождайки от религиозния сан на Константин Преславски се вижда, че е абсолютно неревелентно епископа да говори за себе си от позициите на фараонската злоба, когато този сан и социална позиция изначално не са му присъщи. 
Аз не съм виждал толкова ясни послания за царския произход на автора на произведението в никоя друга творба, които на всичкото отгоре така брутално да бъдат пренебрегвани с години от една съзнателна и колосална лъжа. В този случай при такава огромна морална отговорност и дълг пред истината се питаме няма ли съвест или санкция, с която научната изопачаваща мисъл да бъде санкционирана и докога лаици ще вършат повече за истината отколкото "съзнателната слеповидност" на специалистите.
Други важни аргументи са признатите ерудиция и енциклопедични знания на Симеон в похвалното слово за него от
Кирило-Белозарския манастир. Друг важен момент е, че самият Константин Преславски е получавал наставления от Симеон Велики в своите книжовни обязаности. Макар осигуряване на политическите условия по намиране почва на глаголицата в България, в контекта на литературното произведение, няма как да видим присъствието на княз Борис, който не би молил Господ да вдъхне сърцето му словото, а по-скоро меча. Усложнените матрици на глаголицата, нейният сложен графичен аристократизъм е чужд на Симеон, който чрез преписваческата дейност намира точните параметри на новите букви на кирилицата. Дори да е пресилено да твърдим, че Симеон е автор на кирилицата, то във всички случай Преславската книжовна школа на Симеон е ковачницата на новите букви и институцията възпроизвела идеите за новите букви. Както знаем нито една славянка азбука не е взела глаголицата, а всички пишат на кирилицата. Това не е напразно, защото в новата столица и градът на новото начало - Преслав, който скъсва със старата религия, се изгражда новото писмено чудо на Европа. 
Не можем да упрекнем цар Петър в авторството на "Азбучна молитва", защото макар и син на Симеон, той не може да се сравнява с мащаба на бащините си дела. Защото както духа на произведението внушава, то е писано от силен и борбен монарх, търсещ смирение и благородство, но влагащ сила в едно преобразование на света, за чест и слава на бога. За разлика от Симеон, Петър е покорен, миролюбив и богобоязлив, изцяло обърнат към миролюбието в името на Господ.
И тъй като в монархическата редица на България най-ерудираните владетели са Кубрат, Аспарух, Омуртаг и накрая Симеон, но в никакъв случай не на последно място, от оставените ни свидетелства, най-изтъкнат и блестящ сред тях на полето на мисълта и знанието е Симеон.
За епохата между 9 и 10 век ние не можем да си представим по-достоен, по- истински и по-заслужил автор на "Азбучна молитва" от самият Симеон Велики.

Надменността, жестокостта и високомерието на царя на България - Симеон е просторно описвана от ромейските хронисти. Всъщност това е добре известната ни днес политическа демагогия по оплюването на силния и можещ политически опонент. С други думи това е полето на политическата прораганда. В действителност обаче всички тези качества за незаслужено изопачени и хиперболизирани, особено когато четем симеоновата изповед към Бога, така съдържателно представена в Абзучна молитва. Благородството, добротата, смиреността и стремежа на съвършена служба в името Господне е ясно видим в изповедта "Азбучна молитва", където на всичко отгоре, автора-монарх желае да бъде възнаграден със справедливост и Господ да го възнагради с безпристрастност, лишавайки го от фараонски страсти.
Трябва да се има предвид, че сложността на литературен род като поезията във времената на Симеон - времена на същинско културно мракобесие, може да предизвика в евентуално възможно авторство само ценител на поезията и човек, който е достатъчно надарен и ерудиран, за да бъде автор на най-финната човешка изказност - поезията. Можем да бъдем сигурни, че в прехода на 9-10 век такава смелост и способности могат да бъдат открити без трудности в личността на владетеля Симеон.

Учителното евангелие на Константин Преславски и връзката му с "Азбучна молитва"

Връщайки времето назад в една магична ретроспекция, ние знаем, че Константин Преславски като един от учениците на Кирил и Методий, тези които са разпродадени на търг като роби във Венеция. Той е получавал чести заповеди в своето книжовно дело в лицето на своя цар Симеон.
Такава е била и заповедта на Симеон отправена към Константин Преславски - епископа на неговата столица, в която той изрично инструктира книжовника по създаването на първия учебник за поданиците на Симеон - "Учително Евангелие". Това е и първия политически инструмент, с който Симеон реално довършва и озаконява действията на баща си свръзани с геноцида на българската аристокрация, но и въздигащи новата държавност на един нов и могъщ пиедестал в лоното на Християнството.
В този смисъл съставителят на първия религиозно-светски учебник в земите на Източна Европа в лицето на Константин Преславски, не е могъл да не включи в състава му, един от шедьоврите на българската поезия "Азбучната молитва", написан от своя благодетел и суверен Симеон като едно признание и поклонение към феноменалната му личност и ерудиция. 

Азбучна молитва

Аз се моля богу с тия думи:

Боже на всяка твар и създателю

на видимите и невидимите [неща].

Господа — живия дух — изпрати

да вдъхне в сърцето ми словото,

което ще бъде за благото на всички,

живеещи в твоите заповеди.

Защото е голям светилник на живота

законът ти, светлина в пътеките на този,

който дири евангелските слова

и се моли да получи твоите дарове.

Лети сега и славянского племе.

Към кръщение се обърнаха всички,

които желаят да се нарекат твои хора;

милостта твоя, боже, молят горещо.

Но сега дай ми изобилно слово,

отче, сине и пресветий душе,

на мене, молещия помощ от тебе.

Ръцете свои издигам винаги нагоре

да получа сила и мъдрост от тебе,

защото ти даваш на достойните сила

и цериш всяко същество.

Избави ме от фараонска злоба,

дай ми херувимска мисъл и ум,

о, честна пресвета троице,

превърни скръбта ми в радост

да почна мъдро да описвам

премъдрите ти чудеса,

като приема силата на шестокрилите.

Сега вървя по дирята на учителите.

Следвайки името и делата им,

ще направя явно евангелското слово,

въздавайки хвала на троицата в божеството,

която възпява всяка възраст —

млад и стар със своя разум —

и един нов народ, въздавайки винаги хвала

на отца, сина и светия дух, комуто подобава

чест, власт и слава от всяка твар и дихание,

във всички векове и навеки. Амин.

 

АЗБУЧНА МОЛИТВА поетичен превод

 

Аз се Богу моля с тия думи:

Боже-светороче, що създаде

видим свят и дивен свят невидим!

Господ-дух прати ми ти в сърцето

да ме лъхне с пламенното слово -

ето, в правий път да тръгнат всички

живи в твойта заповед пречиста!

Знам, законът твой е жив светилник

и в пътеки светлина нетленна

към евангелския дар възжаждан.

Литна днес и славянското племе

милостта на кръста твой да търси...

Но на мене, който моли помощ,

отче, сине и пресвети душе -

просещ, - твойто мощно слово дай ми,

ръце вдигам да получа мъдрост,

сила, що обилно от небето

ти даряваш на вси твари живи.

Упази ме ти от горда злоба

фараонска, изцели ме, дай ми

херувимска сила шестокрила,

царю на царете! Да опиша

чудесата твои вдъхновено,

шествайки пак по пътя славен,

що учителите двама, вечно

юнни, начертаха... Да направя

явно твойто слово за народа!

На Светата троица прослава:

всяка възраст ней хвала въздава!

И народът мой Отца и Сина,

и Светия дух възвеличава -

днес, вовек веков и до амина.

 

Поетичен превод: Ем. п. Димитров, С., 1933




Гласувай:
9


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14469814
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031