Веднъж.

Опитах.

 Пробвах да творя като ръката на Господ, но не мога да повторя тези щрихи в очите ти.

Опитах да те запомня в мастило, върху лист хартия.

Успявам да те запаметя само в ударите на сърцето си,

само в дъха си и мислите вечер.

И колко тривиално звуча, с моето „обичам те”,

колко тихо и егоистично те обичам, когато те няма.

Не, не съм поет, макар да звуча поетично,

аз съм облак от цветове, аз съм палитра от капки вода.

Аз съм мечти, и нищо друго.