ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
І. Данни за живота на Паисий и създаването на Историята
1. Роден в Самоковска епархия, Банско, през 1722 г.
2. Йеромонах в Хилендарски манастир с игумен Лаврентий, брат на Паисий; предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Амбелино (Лозница, дн. към Асеновград).
3. Източници-
а/старобългарски творци-Черноризец Храбър , Константин Костенечки, грамоти за дарение от български царе на манастири
б/чужди източници-римски кардинал Цезар Бароний-„Анали църковни и граждански”; Мавро Орбини-„Царството на древните славяни”
в/събирани от Рилски манастир, манастир в Сремски Карловци/1761/ и Зографски манастир, където завършва историята през 1762
4. Разпространение- При обиколките си из бълг. земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите-пръв я преписва Стойко Владиславов, бъдещият епископ Софроний Врачански
5. Запазени ръкописи
а/в началото на 20 век в Зографския манастир е открита чернова с почерка на Паисий,позната като Зографска чернова, след което изчезва
б/първи препис-1765г от Софроний Врачански
в/отпечатана за първи път през 1844г като „Царственик”
г/открити са и съхранени над 60 преписа
Таксидиот (от новогр. ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир. Същевременно таксидиота изпълнява мисионерски и общопросветителски функции, свързани най-вече с християнската религия. В книгата "Бойни изкуства и военно дело на древните българи" на Дориян Александров се твърди, че таксидиотите разработват и овладяват бойни умения, позволяващи им ефективна самоотбрана с дървен прът или гега, железен кръст, платнена или кожена торба
ІІ. Мотиви за създаване на „История славянобългарска”
1. Фактори за формирането на национална общност
а/ обща територия на народа
б/ общ език и книжнина
в/ обща религия
2. След като през 18 век нито един от тези фактори не съществуват за българския народ, Паисий се заема със задачата да възстанови историческия спомен за тях.Затова книгата му има три същински части:
а/първите пет глави разказват за българските царе, за тяхното могъщество-исторически разказ
б/разказ за българската азбука и книжнина, за делото на славянските учители-културна история
в/девета глава е посветена на българските светци-духовна история
Паисий припомня триединството за обща държава, култура и религия, като по този начин иска да внуши усещането за обща вяра, език и територия.
3. Чрез усещането за общо минало, за обща българска история Паисий си поставя задача да възвърне самочувствието на българите и да им внуши национална гордост-така за първи път той формира националната идея и очертава какво е нужно на народа ни, за да се превърне в нация:
а/българска църква
б/ българска книжнина и училище
в/ собствена територия
4. Историческият спомен за славния български род бележи началото на пробуждането на народа ни-чрез историята се формира националната идея и вярата в бъдещето.
У нас е прието кондика да се нарича записна книга на църковно настоятелство, манастир, митрополитски съвет, община или занаятчийски цех с предимно финансово-имуществен характер. Тези документи още се наричат дефтери или кодекси.
