Песента „Бил се Марко с турци еничери” започва с кратко въведение, което припомня за подвизите на Крали Марко. Подробности не са нужни, защото славата на народния закрилник се е разнесла из цялата българска земя. Първите стихове на творбата създават героична атмосфера, като възхваляват силата и родолюбието на юнака, неговото морално и физическо превъзходство пред поробителя. Утвърждава се идеята ,че призванието на Крали Марко е да бъда закрилник на народа си. Освобождаването на църкви и манастири подчертава високите идеали на героя -той се сражава за българската вяра. Затова въведението се свързва и с решението на Марко - да използва вместо оръжието силата на християнската вяра. В това се долавя трагичната историческа истина за спускащия се над земите ни мрак на турското робство. Воден от чувство за дълг, Крали Марко решава да се обърне за помощ към господ чрез своята молитва в църквата „Света София”. В решението му се долавя и християнско смирение, и благочестив характер, и вярност към християнската религия, превърнала се през вековете на робство в символ на българщината.  Не желае Марко да пролива повече невинна кръв, не желае насилие и опустошения. Като добър християнин, понесъл в себе си болката на цял народ, той иска да се помоли на Божията майка. В пътя на юнака към софийската църква се разгръща и основната случка на песента. В динамично развиващото се действие се разкриват изключителните качества на героя. Образът на Крали Марко е разкрит най-ярко в съпоставка с обобщената картина на робството, представена чрез трите синджира роби. Това е един обобщен художествен образ за страшната трагедия, сполетяла народа ни. Избити са старците, символ на мъдростта и опита, малките дечица -символ на бъдещето. У нашият народ е заличено и миналото, и бъдещето.  Живите са оковани -това е младостта, красотата и силата на българите- невестите, девойките и момците. Окована във вериги е надеждата на народа ни. Трудно и мъчително е за народния закрилник да понесе това страданиe. Но Крали Марко проявява изключителна сила на духа и моли смирено Емза бег арапин за милост. Преди да предаде срещата между закрилник и поробител, чрез хипербола народният певец е предал свръхестествените качества на Марко и неговия кон Шарко. Юнакът чува гласа на робите от софийското поле, а конят му с няколко крачки стига до бели Дунав. Свръхестествените качества подчертават физическото и морално превъзходство на народния закрилник и вярата на народа, че има кой да го защитава от робството. Наглостта и безочието, обидните думи на поробителя събуждат у Марко неговия справедлив гняв. Няма място за смирение в този трагичен за народа ни миг. Насилниците трябва да получат справедливо възмездие, а робите - своята свобода. Неслучайно Марко им заръчва да разказват за него. Не славата го блазни, не! Той знае, че не народа са нужни оптимизъм и вяра, че не е сам в бедите си,  има упование в страданието. Разказът за освобождаването на робите е нужната на народа надежда, тя ще му дава сили. Красотата и обаянието на Крали Марко е не само в силата и смелостта му, а и в това чудно въздействие върху душите на хората. В изумителната му способност да възвисява човешкия дух и поддържа жаждата за свобода. Затова неслучайно финалната част на песента представлява една възторжена възхвала на народния закрилник. Изповедта на Марко е нужното повторение, за да се утвърди още един път подвига му. Думите на игумен Славе изразяват народната признателност, любов и благодарност пред благородните дела на Крали Марко: