/съчинение разсъждение по литературен проблем/

 ТЕЗА: Тази среща  е толкова важна за Малкия принц, защото той научава какво е приятелство и любов. Героят разбира, че любовта се постига с търпение и внимание, за нея е нужно време. Само така любимият човек става единствен и най-важен, за него можеш да се пожертваш. Малкият принц научава, че може да разбере само този, който му е близък. Щастието е невидимо за очите, защото само сърцето може да преживее радостта от близостта. Затова приятелството и любовта означават отговорност.

 ДОКАЗАТЕЛСТВО: Срещата на Малкия принц с лисицата е кулминация в романа на Екзюпери. Момчето пътува от астероид на астероид, за да опознае света и да намери приятели. Но точно на земята, в пустинята, благодарение на лисицата то разбира какво е познанието и какво е приятелството.
 Лисицата се появява внезапно, сякаш за да отговори на всички въпроси, които вълнуват Малкия принц. Той чува, че тя иска да бъде опитомена, но не познава тази дума. Постепенно момчето научава, че опитомяването е начин да се обвържеш. Лисицата му обяснява, че без обвързване, без приятелство животът е сив, скучен и еднообразен. Когато двама души се сближат, те стават единствени един за друг в света. Разни неща, което не си забелязвал преди, започват да ти става скъпи, ако напомнят за любимия човек. Така например житата ще напомнят на лисицата за златните коси на Малкия принц. За приятелството е нужно търпение, нужни са ритуали. Лисицата препоръчва на момчето да идва в един и същи час, защото дълго преди срещата тя ще се вълнува и ще открие цената на щастието. Така ще знае закога да подготви сърцето си.  Малкият принц разбира, че сълзите на лисицата не са нещастие. Те са породени от радостта, че тя има близко същество. Постепенно момчето разбира, че времето, което отделяш на любимия, го прави толкова важен и специален.  На него най-после му става ясно  защо розата му е така скъпа. Другите рози приличат на неговата, но само външно. В сърцето си той има само една роза - тази, за която е отделил време, за която се е грижил. Любовта е резултат от търпение и внимание. Само тогава усещаш, че можеш да се пожертваш за едно цвете. Малкият принц разбира, че любов има тогава, когато можеш да умреш за любимия. Най-после, при раздялата, лисицата разкрива своята тайна: „…истински може да се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.” Онова, което осмисля живота, е близостта-приятелството и любовта. Това са най-важните ценности,  те са невидими за очите и видими само за душата. Само душевно човек може да преживее това щастие. Малкият принц научава, че е отговорен за своята роза. Отговорен е за онова, което е опитомил. Това означава, че когато се сближаваш с някого, ти поемаш отговорността да не го нараниш, да запазиш душата му. Човек е отговорен за приятелството и близостта, която създава. Отговорен е да ги съхрани. Когато обичаш някого, поемаш отговорност да го запазиш като свой любим.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: И днес поуките от тази среща между двамата герои на Екзюпери вълнуват хората. Защото тези истини са безсмъртни и важни за всички хора. Те припомнят за най-важните ценности в живота, за онова, което човек понякога забравя, а то  е, че щастието е в любовта и човешката близост.