/съчинение разсъждение/

УВОД: Героят от песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” е събирателен образ на всички българи, подложени на изтезания и унижения от турския насилник. Неговият образ символизира страданието и мъжеството на всеки българин от епохата на робство и насилствено потурчване.Тази кратка лирическа фолклорна творба остава завинаги в нашите сърца.

ТЕЗА: Песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” буди моето възхищение със силния и горд дух на Йово. Подложен на физически изтезания, балканджията не само не се предава, но става още по-твърд и непреклонен, мъченията не го пречупват.Така той доказва, че българинът не е способен на предателство към вярата си, към българското си самосъзнание, към честта си . В неравния двубой с физически по-силния поробител балканджи Йово остава несломен и непрекършен, с което доказва, че българският народ никога няма да предаде доброволно християнската си вяра и достойнство.

ДОКАЗАТЕЛСТВО: Кратката лирическа творба, създадена от народния певец, ни пренася в епоха на насилие и жестокост, на насилствено потурчване. Оригинални са формата и композицията на песента.Тя е построена чрез диалог, повторение и градация на чувството. Три пъти турският войвода задава един и същи въпрос, три пъти прозвучава еднакъв отговор:

“-Море ,войводо, глава си давам,

 Яна не давам на турска вяра!”

След всеки въпрос следва ново изтезание-отсичат му ръцете, нозете, избождат му очите. Но всеки отговор на балканджията прозвучава с все по-голяма сила и твърдост. Всяко ново изтезание буди още по-голяма непреклонност и устойчивост. Вярата не може да бъде предадена на никаква цена, тя не подлежи на уговорки и условия. Тя е тази, която крепи българския дух , честта и достойнството на балканджията. Българската вяра му дава сили да се чувства личност, тя го задължава пред целия народ да я отстои. Неспособен на предателство към вярата си, Йово не предава доверието и на сестра си Яна. Затова с всеки нов въпрос на войводата се долавя неговия страх и паника. Оказва се, че българинът е неподвластен на физическото мъчение. Нищо не е в състояние да го пречупи. След като му избождат очите, турците сякаш бързат да избягат. От кого бягат те? От един физически осакатен и безпомощен човек, който ги плаши със силата на духа си. Осакатен и обезобразен, Йово се извисява нравствено над поробителя и насилника, който доказва своята низост и духовното си поражение. Турците са стреснати от това, че този народ няма да се пречупи. Затова истинският победител в словесния двубой е балканджи Йово. Той е моралният и духовен победител. На турското безсилие контрастира непречупеният и непобеден български дух. Затова и последните нежни, изпълнени с любов думи към Яна съдържат и скрито послание –да отстоява вярата си въпреки турската сила и власт, да не предава честта си на българка. Само така жертвата на балканджи Йово би имала смисъл.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Историческите народни песни пресъздават  многострадалната българска земя, обляна в кръв и сълзи. Но въпреки това народът й възкръсва, оживява, съществува. Защото има синове като балканджи Йово. Само в сърцата си можем да съхраним тяхното величие, а душите си да превърнем в храм на преклонение и възторг, на възвишена гордост и възхищение. Защото българщината е неподвластна на времето и насилието.