СЛЪНЧЕВ КАЛЕНДАР

 Празничният фолклорен календар на нашия народ зависи от мястото на земята спрямо слънцето.Четири са точките, които разделят годината на 4 равни части:

1.Равноденствието-пролетно и есенно

2.Най-дългата нощ - 24декември

3.Най-дългият ден -24 юни-Еньовден

Между тези четири точки във времето са разположени празниците, които изцяло зависят от сезоните.

Най-многобройни са зимните празници, като централен между тях е Бъдни вечер-раждането на новото слънце. От езически времена се празнува като Рождество, защото слънцето започва да расте.По-късно християнството го празнува като Рождество на младия бог Христос. Коледа започва от Игнажден -20 декември, когато започват родините болки на Богородица.

От 24.12, Бъдни вечер, до 6.І., Йордановден, са Мръсните дни-границите между световете са отворени-заличени са разликите между светлината и тъмнината, между доброто и злото, в тъмното  бродят караконджоли, вещици, таласъми.Периодът е наситен с богата обредност, чиято цел е да се избави света от тъмнината и хаоса и да се внесе порядък, ред и хармония. Тогава границите на световете са отворени, злото може да прониква в света на доброто. Затова се извършват празнични ритуали, чрез които злото трябва да бъде победено

Основната мисия да бъдат войни на светлината и доброто, да внесат ред и хармония, имат коледарите. Смята се, че те са преминали през тъмнината, пребродили са „кални друми” в „тъмни нощи”, натрупали са опит в битката със злото и чрез песни и благословии отново подреждат света.Основни техни „оръжия” са:

 1/ символът на световното дърво-кривакът на станеника

 2/магическото слово-заклинание-благословията

Ролята на световното или космическото дърво

Космическото дърво се превръща в основен символ на тези ритуали, в основно средство да се воюва със злото.Дървото е символът на Космоса, на единството и неделимостта му. Корените му са в земята, короната – в небето, а стволът свърза земното и небесното и така поддържа хармонията в света. Дървото на живота обвързва човешкия свят с божествения. Затова в Коледните ритуали откриваме доста обилна символика, отвеждаща ни към дървото на живота.

Магическото сила на словото

Неразделна част от ритуала е и словото-изречено или изпято. Всяко слово във вид на пожелание, благословия или песен се извършва с дървото на живото или около него.Така словото се превръща във вербална магия.То е благослов, гадание за плодородие и берекет, опит за умилостивяване на злите сили, за подреждане на хаоса. Коледарите се възприемат като воини на доброто.Тръгнали в тъмните нощи,те носят символа на дървото на живота.Това е кривакът на станеника-водача на дружината. Коледарите носят „добра вест”, те пеят и благопожелават. Коледната песен е свързана с пожелание за плодородие, мир и любов, благодат в семейството, здраве и благополучие. Но песента  се пее не другаде, а около още един символ на Космическото дърво.Това е Бъдникът, който гори в огнището. Според древния мит за дървото на живота някога по него е слизал Бог и човекът също се е качвал, за да достигне до божеството. Космическото дърво е осъществявало директна връзка между хора и богове. За това се пее  и в коледните песни:

    Я съм, моме, златно дръвце,

    златно дръвце плодовито,

    ще порасна дор до небо….

    слез ще по мене млада Бога…

Бъдникът, отсечен сутринта, миросан с благовонни масла и тамян, пръска палави искри в огнището, в очакване да се роди младият бог.Около него коледарите ще пеят песни –благопожелания на всеки член от семейството. Така изреченото и изпятото ще стане магическо слово, което ще се сбъдне. Неслучайно е и названието-Бъдник, то ни подсеща, че магическото слово, вербалната магия ще се сбъдне, ще пребъде във времето. А огънят от бъдника се превръща в символ на живота и благополучието в семейството, в символ на здраве, дълголетие и топлина в човешките взаимоотношения. Главните от бъдника се пазят и поливат  всяка вечер с червено вино – чак до Йордановден. Треските от него се хвърлят в реката за дълголетие и здраве и се заравят в лозето, за да бъде плодородна годината и богата реколтата.

 Боговица се нарича Коледната пита. В сърцевината на Коледния празник стои друг мит-за зърното на живота.То е олицетворено от житното зърно, което в момента спи под дебелата снежна пелена и е символ на надежда за плодородие и добруване. На Бъдни вечер трапезата-синията-е сложена на земята върху слама и зърна, за да е плодородна годината.Тези зърна се събират на Коледа и се пазят цяла година. Боговицата се меси и пече от домакинята , но се разчупва и раздава от старейшината в семейството. На Бъдни вечер бащата отчупва на всеки парче от питата, защото зърното на живота ще го направи щастлив и здрав.Понякога се дава на коледарите да ръсят брашно през сито, докато изричат своите благопожелания. Ето как се обединяват в Коледния ритуал двата най-стари човешки мита-за дървото на живота и зърното на живота.От питата се дава на животните, на Богородица, която всеки момент ще роди младия Бог. Старейшината се обръща с вдигнати ръце към небето и казва: ”Облако, ела да вечеряме!” Така човекът от древни времена се опитва да умилостиви природата, която трябва да запази зърното от студ, суша или градушка.

  Тържествен е Коледният ритуал, той идва от дълбока древност, запазен в митовете и песните на народа ни. В него откриваме надеждата за един по-добър живот, вярата в хармоничния свят на доброто. Българинът винаги е бил дълбоко и здраво свързан със своята земя. И на Коледа той не отстъпва от разбиранията си, че трябва да се уповава на добрите сили в природата. Ето защо и дървото, и зърното са в центъра на Коледното тържество на доброто и надеждата.Те са упованието на човека, че ще живее в един подреден свят, изпълнен с плодородие и щедрост, с щастие и дълголетие.