/ЕСЕ/

  Българските традиции, ритуали и обичаи са свързани с любовта на народа към земята му, към природата , към животните.Това са традициите на един земеделски народ. Може би точно затова в нашите обреди са оцелели едни от най-древните митове на човешката цивилизация. Първият мит, който човекът познава, е свързан със световното, Космическото дърво.Той е разпространен сред цялата ни цивилизация-от маите до индийците, от австралийците до скандинавците и славяните.

  Особено личи привързаността на българския народ към мита за Световното дърво по време на така наречените Мръсни дни.Този период от годината започва на Бъдни вечер и завършва на Йордановден.Тогава границите на световете са отворени, злото може да прониква в света на доброто. Затова се извършват празнични ритуали,чрез които злото трябва да бъде победено. Космическото дърво се превръща в основен символ на тези ритуали, в основно средство да се воюва със злото. Дървото е символът на Космоса, на единството и неделимостта му. Корените му са в земята, короната – в небето, а стволът свърза земното и небесното. Дървото на живота обвързва човешкия свят с божествения. Затова в Коледните ритуали откриваме доста обилна символика, отвеждаща ни към дървото на живота. Неразделна част от ритуала е и словото-изречено или изпято. Всяко слово във вид на пожелание, благословия или песен се извършва с дървото на живото или около него. Така словото се превръща във вербална магия.То е благослов, гадание за плодородие и берекет, опит за умилостивяване на злите сили, за подреждане на хаоса. Коледарите се възприемат като воини на доброто. Тръгнали в тъмните нощи, те носят символа на дървото на живота.Това е кривакът на станеника-водача на дружината. Коледарите носят „добра вест”, те пеят и благопожелават. Коледната песен е свързана с пожелание за плодородие, мир и любов, благодат в семейството, здраве и благополучие. Но песента  се пее не другаде, а около още един символ на Космическото дърво. Това е Бъдникът, който гори в огнището. Според древния мит за дървото на живота някога по него е слизал Бог и човекът също се е качвал, за да достигне до божеството. Космическото дърво е осъществявало директна връзка между хора и богове. За това се пее  и в коледните песни:

    Я съм, моме, златно дръвце,

    златно дръвце плодовито,

    ще порасна дор до небо….

    слез ще по мене млада Бога…

Бъдникът, отсечен сутринта, миросан с благовонни масла и тамян, пръска палави искри в огнището, в очакване да се роди младият бог. Около него коледарите ще пеят песни –благопожелания на всеки член от семейството. Така изреченото и изпятото ще стане магическо слово, което ще се сбъдне. Неслучайно е и названието-Бъдник, то ни подсеща, че магическото слово, вербалната магия ще се сбъдне, ще пребъде във времето. А огънят от бъдника се превръща в символ на живота и благополучието в семейството, в символ на здраве, дълголетие и топлина в човешките взаимоотношения. Главните от бъдника се пазят и поливат  всяка вечер с червено вино – чак до Йордановден. Треските от него се хвърлят в реката за дълголетие и здраве и се заравят в лозето, за да бъде плодородна годината и богата реколтата. Бъдник или Боговица се нарича и Коледната пита. В сърцевината на Коледния празник стои друг мит-за зърното на живота.То е олицетворено от житното зърно, което в момента спи под дебелата снежна пелена и е символ на надежда за плодородие и добруване. На Бъдни вечер трапезата-синията-е сложена на земята върху слама и зърна, за да е плодородна годината. Тези зърна се събират на Коледа и се пазят цяла година. Бъдникът се меси и пече от домакинята, но се разчупва и раздава от старейшината в семейството. На Бъдни вечер бащата отчупва на всеки парче от питата, защото зърното на живота ще го направи щастлив и здрав. Понякога се дава на коледарите да ръсят брашно през сито, докато изричат своите благопожелания.Ето как се обединяват в Коледния ритуал двата най-стари човешки мита-за дървото на живота и зърното на живота.От питата се дава на животните, на Богородица, която всеки момент ще роди младия Бог. Старейшината се обръща с вдигнати ръце към небето и казва: ”Облако, ела да вечеряме!” Така човекът от древни времена се опитва да омилостиви природата, която трябва да запази зърното от студ ,суша или градушка.

  Тържествен е Коледният ритуал, той идва от дълбока древност, запазен в митовете и песните на народа ни. В него откриваме надеждата за един по-добър живот, вярата в хармоничния свят на доброто. Българинът винаги е бил дълбоко и здраво свързан със своята земя. И на Коледа той не отстъпва от разбиранията си, че трябва да се уповава на добрите сили в природата. Ето защо и дървото, и зърното са в центъра на Коледното тържество на доброто и надеждата.Те са упованието на човека, че ще живее в един подреден свят, изпълнен с плодородие и щедрост, с щастие и дълголетие.