ОБЛОГ ЗА НАДПРЕВАРА СЪС СЛЪНЦЕТО
Обложи се Денко със слънцето:
ако Денко слънце надиходи,
да си земе слънчевата сестра;
ако слънце Денко надиходи,
да си земе Денковата коня.
Па си легна Денко, та си заспа.
Слънце стана на права обеда,
Коня цвили, до небо се чуе,
с нозе копа, та се земня тресе.
Па си ока Денко добър юнак:
- Диг се, диг се, Денко, не дигнал се!
Моя глава за облог отоди.
Ала Денко ни чуйе, ни айе,
нало лежи Денко, та си спие.
Слънце стана на права пладнина,
коня цвили, до небо се чуе,
с нозе копа, та се земня тресе.
Па си ока Денко добър юнак:
- Диг се, диг се, Денко, не дигнал се!
Моя глава за облог отоди.
Ала Денко ни чуе, ни айе,
нало лежи Денко, та си спие.
Слънце стана права икиндиа,
коня цвили, до небо се чуе,
с нозе копа, та се земня тресе.
Па си ока Денко добър юнак:
- Диг се, диг се, Денко, не дигнал се!
Моя глава за облог отоди.
Тогава се Денко па дигнало,
па се качи на враната коня.
Дор да тури нога у зенгия,
коня мина през девет планини,
дор да тури и онаа нога,
коня стигна до слънчеви двори.
Па си дойде слънце млади юнак,
та си даде неговата сестра,
даде си я Денку добър юнак,
даде я на голема облога.
СЛЪНЧЕВА ЖЕНИТБА
Имала й мама, имала й
еднъ дъщеря Марийка.
Расла й Марийка й порасла,
станала й мома голяма,
че я мама й оженила,
ала си рожба немала,
от сърце рожба родена.
Мама Марийки думаше:
- Марийке, мила на мама,
и туй ли да та науча?
Я иди мама на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че земи бяло камъче,
че го хубаво накъпи,
в топли го нанки загъни,
в златни го люлки залюлей,
залюлей и му позапей:
"Нани ми, нани, камъче,
дано ми станеш дятенце!"
Марийка мама послуша,
отиде долу на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че си зе бяло камъче,
че го хубаво накъпа,
топли го нанки загъна,
златна го люлка залюля,
залюля и му позапя,
триста му песни изпяла:
- Нани ми, нани, камъче,
дано ми станеш дятенце!
Кат го Марийка разгъна,
какво ми чудо станало -
камъче дете станало.
Че го й Марийка кръстила
хубаво име Добринка.
Расна Добринка и порасна,
станала й мома голяма,
мама и не я пущала
ни за вдъ, ни за говеда.
Мама й за вдъ отиде,
Добринка навън излезе,
кат я слънцето видяло,
три деня й слънце греяло,
греяло, не заождало.
Мама слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
нали ти мама заръча
до пладня, слънце, да грееш,
от пладня да си залезеш,
че ми изгоряа, изгоряа,
старите баби у село,
младите булки в румъне,
дребни дечица в люлчици!
Слънчице дума мами си:
- Аз няма, мамо, да грея,
както съм греял по-рано!
Аз видяв, мамо, аз видяв
на долна земя енъ мома -
ако н"ми земеш тъз мома,
аз няма, мамо, да грея,
както съм греял по-рано!
Мама слънчице думаше:
- Слънчице, мило на мама,
де са е чуло й видяло
от земя, синко, на небе!
Не може, синко, да стане!
Слънчице дума мама си:
- Майно ле, стара майчице,
аз ща та, мамо, науча
как да си земем тъз мома.
Утре е свети Гергьовден,
златни ща люлки да пуснем,
сичките моми ше додат
за здраве да са люлеят,
най-подир ш" доде Добринка
за здраве да са люлее,
и ний ще люлки да дигнем!
Казали и го сторили,
златни си люлки пуснали.
Сичките моми идвали
за здраве да се люлеят,
най-подир доде Добринка
за здраве да се люлее -
и са й люлката дигнала.
Откак Добринка дигнали,
оттогаз греят две слънца;
пролят ми грее Добринка,
летя ми грее слънчице.
