1.Определение-отношение на говорещото лице към извършващото се действие.

2.Изявително наклонение-говорещото лице съобщава за глаголното действие като очевидец или участник

3.Преизказно наклонение-говорещото лице съобщава за глаголното действие не като свидетел/страничен наблюдател/

Изявително накл.                    Преизказно накл.

Сег..вр-пея                          пеел съм,пеел си,пеел,

Мин несв.вр.-пеех                  пеели сме,пеели сте, пеели

Мин св. вр.-пях                     пял съм, пял си, пял

                                        пели сме, пели сте, пели

мин.неопр.вр-пял съм        бил съм пял, бил си пял, бил пял

                                  били сме пели, били сте пели ,били пели

мин. предв. вр-пял бях           

бъд.вр.-ще пея                    щял съм да пея, щял си да пееш

бъд.вр.в миналото-щях да пея  щял да пее,  щели сме да пеем 

                                      щели сте да пеете, щели да пеят

4.Условно наклонение-действието се извършва при някакво условие

а/пълни/сложни/ форми-пълна парадигма/тоест спрежение/

  ед.ч.                          мн.ч.

1л.бих пял               1л.бихме пели

2л.би пял                2л.бихте пели

3л.би пял                3л.биха пели

б/кратки /прости/ форми-с наставка-ВА-ям-ядвам; пия-пийвам; да ливна-ливвам

5.Повелително наклонение-глаголен императив - действието се извършва по волята, заповедта или забраната на говорещото лице

а/прости форми- пей, пейте; говори, говорете

б/сложни форми с помощта на частиците: да, нека, нека да

нека да пея, нека да пееш, нека да пее, нека да пеем, нека да пеете, нека да пеят

в/отрицателни форми-с не и недей-не пей, не пейте, недей да пееш, недейте да пеете

грешна форма-недей пей