УВОД: Иван Вазов пише повестта си „ Немили – недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността, егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образа на Македонски като нравствен коректив на съвременните българи. Това е и най-талантливото художествено постижение в повестта ,,Немили -недраги”.

Пътят -по този път той разкрива своята двойнственост -принизено -житейското и героико -романтичното  у себе си

Път означава двойнствеността в  живота на Македонски в чуждата земя, означава различните жизнени ситуации, в които се проявява ту дребното и принизеното, ту героичното и смелото.

ПЪРВА ПОДТЕМА-„Македонски бяга от глада….

1.Принизено-житейското у Македонски се проявява в скиталческата му и мъченическа съдба по браилските улици.

ПЪРВА МИКРОТЕЗА

В условията на принудителното бездействие и битката с глада хъшът разкрива своите слабости и недостатъци, той проявява принизено -житейската си същност. Македонски разкрива егоизъм, хитрост, подлост, той се проявява дори като лъжец и крадец. Унизителната борба за физическо оцеляване в чуждата враждебна земя го деформира и принизява, той издребнява. Може да бъде самохвалко и неблагодарен, безцеремонен и нахален.

ФАКТИ:

1.Лъже и обира на карти Бръчков /ІІгл/

2.Изтъква се, че знае нещо повече от другарите си /ІІІгл./

3.Иска да бъда поласкано самолюбието му
/ІІІгл./

4.Изоставя Странджата – неблагодарник /V гл/

5.Държи се безцеремонно и нахално в дома на Владиков /VІІІ гл./

6.Открадва дрехите на Владиков, лъже другарите си, представяйки се за невинен /VІІІ гл./

„Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта.”

ИЗВОД: Вътрешната противоречивост и двойнственост на хъша го правят един земен и правдив образ. Двете същности на Македонски се проявяват в зависимост от жизнената ситуация. В условията на принудителното бездействие и битката с глада хъшът разкрива своите слабости и недостатъци. Но когато ситуацията се променя  и трябва да бъдe полезен на родината, Македонски се преобразява и разкрива истинската си героико –романтична същност.

ВТОРА ПОДТЕМА - …..но не бяга от смъртта.”

2.Героико – романтичната същност на Македонски намира своята най-върхова проява в мисията при Апостола и в  битката при Гредетин

ВТОРА МИКРОТЕЗА

Когато трябва да бъде полезен на отечеството си, Македонски се преобразява. Неговите слабости и недостатъци се трансформират в изключителни добродетели. При мисията до Апостола хъшът преодолява невероятни изпитания, сблъсква се с неочаквани, опасни препятствия. Тогава у Македонски изчезва принизено -житейската му същност и той разкрива силата и красотата на своя героичен характер. Македонски подчинява своята личност на делото и  на родината. Той проявява смелост, хладнокръвие, съобразителност, невероятна устойчивост. Героят доказва, че родината и нейната свобода осмислят живота му и затова проявява своя безкористен патриотизъм и саможертвеност. Изключителен е героизмът на хъша в битката при Гредетин. Раненият на няколко места Македонски не оставя без подкрепа своя млад другар Бръчков. Той е пример за останалите хъшове. Героят се сражава най-смело и неустрашимо въпреки многобройните си рани. Той е вдъхновение, опора и пример за останалите емигранти.

ФАКТИ:1.На събранието у Владиков Македонски предлага себе си за мисията при Апостола,  за да спаси живота на Бръчков

2.Преминаването на Дунава и преодоляването на всички препятствия -три похвата -пейзаж, препятствие и преживяване на героя –непрекъснато се повтарят при всяко ново изпитание -с преодоляването на всяко препятствие Македонски показва изключителния си характер.

3.Боят при Гредетин

4.Болката на Вазов от съдбата на героя след Освобождението /епилог/- на  дребните характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски.

ИЗВОД: Емигрантът от Румъния, презираният, неприеманият от чуждото общество хъш, сега проявява своя героичен потенциал. Пред съда на историята той доказва как може жертвено да служи на освободителната кауза. Мъченикът се е превърнал в герой. Македонски изминава жертвения си път до подвига, а Гредетинската планина придобива значението на извисено пространство в историята ни. Това е един връх, където позорът на робството се изкупва със саможертвата на героите, с подвига на най -силният между тях -Спиро Македонски

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В часа на делото Македонски показва, че принизеното у него е нещо временно,  непостоянно и случайно. Истинската същност на хъша е героичната. В мигове на решителни действия той показва, че е готов, без да се замисли, да се пожертва за отечество  и свобода. Така Македонски се превръща в пример за другарите си хъшове – в пример за хладнокръвие, дръзка смелост, решителност и непоколебимост. Чрез образа на този най-достоен и смел български син писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.