Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2010 14:22 - Защо след речта на Странджата хъшовете запяват
Автор: aleko2009 Категория: Технологии   
Прочетен: 9838 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 03.11.2013 01:16


                    ЗАЩО СЛЕД РЕЧТА НА СТРАНДЖАТА ХЪШОВЕТЕ ЗАПЯВАТ

 

/съчинение разсъждение върху І, ІІ, ІІІ глава на повестта „Немили –недраги”/

 

УВОД: В повeстта  ,,Немили- недраги” Иван Вазов е изобразил своите герои –българските емигранти - в два плана - принизено -житейски и героико -романтичен. Тежкият,  унизителен живот в чужбина неусетно деформира народните поборници и те издребняват. Единствено Странджата, старият знаменосец, не се поддава на принудителното бездействие, на несретата и битката за физическо оцеляване

ТЕЗА: Със своето вълнуващо слово Странджата припомня на хъшовете техните възвишени и чисти идеали-жертвоготовното и всеотдайно служене на родината, безкористния им патриотизъм. С речта си старият знаменосец  вдъхва сили на своите събратя, възвисява духовете им с мъдрите си прозрения за историческата мисия да бъдат святи мъченици на своята родина. Тези слова извисяват хъшовете и душевно ги пречистват,  отмиват от душите им наслоенията на тежката емигрантска действителност. Възвишените слова на Странджата възвръщат на емигрантите тяхната истинска героико-романтична същност, събуждат у тях силни чувства, благородна решителност, възпламеняват борческата им готовност. Тези силни вълнения намират един естествен изход от душите на юнаците-това е бунтовната песен.

ДОКАЗАТЕЛСТВО: Още началният пейзаж на повестта внушава усещането за бездомност и самотност в живота на емигрантите. В тази чужда земя те са изолирани от обществото, потиснати, отчуждени. Вазов засилва представата за мизерия и несрета чрез описанието на малката кръчмица. В този единствен за хъшовете български дом владеят оскъдицата и бедността. Това късче родна  земя е ,,една дълбока изба”, изпълнена със задушлив въздух и кисели   изпарения, осветявана единствено от ,,опушена и полуразбита лампа”. В тази чужда земя хъшовете се чувстват изолирани. Неслучайно Вазов сравнява Румъния с ,,гостоприемството , което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурята мореходци”. Всеки ден хъшовете са принудени да се борят за физическото си оцеляване, всеки ден страдат ог глад , студ , бездомност и мизерия. Но най-голяма болка за тези героични народни синове е принудителното им бездействие. Родени за бурите на битките, сега борците са принуденеи да бездействат. Този живот постепенно ги деформира. Те огрубяват, освирепяват, издребняват. Често пъти невинните спорове се превръщат в люти кавги. Тогава хъшовете губят контрол над чувствата си, оставят се на примитивните си емоции. Така се формира една нова същност у емигрантите - принизено-житейската. Когато е засегнато достойнството на хъша, той се защитава с оръжие. Кавгата прераства във физическа саморазправа. Единствен Странджата може да успокои хъшовете с мъдрите си и тактични думи, единствен той може да им вдъхне сили.  Развълнуваното слово на стария знаменосец пропомня на емигрантите чистите им и възвишени идеали, славното минало, героичните битки в Балкана. Знаменосецът припомня, че сраженията не са били напразни, защото хъшовете са изпълнили дълга си на будители. Със своите борчески дела героите са помогнали на народа да се освободи от робската психика. Тези думи вдъхват гордост на клетите емигранти. Странджата напомня на хъшовете техния чист и  безкористен патриотизъм. Единствена отплата за тях е свободата на родината: ,,Ние се жертвуваме за свободата на България и ако найдем отплата , то тя ще бъде освобождението на България...”  Речта на Странджата разкрива една нова историческа мисия на българския хъш. Не само миналото на хъшовете е героично, героично е и настоящето им, защото ,,хъш значи да се мъчиш,  да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик.”  Жалкото и безславно настояще всъщност е свята жертва пред олтара на свободата. Със своите страдания хъшовете доказват, че сме достойни за свободата си. Народ,  който е готов да страда , е заслужил своята свобода.Такъв е смисълът на думите: ,,Народ без жертви не е народ.”  Хъшовете са отговорни за свободата на народа си и тяхната историческа мисия е да бъдат страдалци за отечеството и неговата свобода. Знаменосецът вдъхва на хъшовете вяра, че отново ще бъдат полезни на родината, отново ще се бият. Оптимизъм звучи в думите: ,, И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици.”  Единствената причина емигрантите да понасят мизерията,  е вярата им , че отново ще участват в битка.

  Със своята реч Странджата възвръща на хъшовете тяхната истинска героико-романтична същност.  Той възвръща самочувстието им, чистия им идеализъм, припомня им, че са истински патриоти. Със своите думи знаменосецът отмива от душите на хъшовете наслоенията на тежката действителност,  пречиства ги,  възвисява ги: ,,Едно внезапно разбуждане на духовете се забележи. Всичките тия лица,одеве груби и свирепи, изведнъж се обляха с някакво изражение на благородство и решителност.”  Речта на най-стария хъш превръща тези освирепели и издребенели хора в едни ,,висши същества”. В душите им се събуждат възпоминанията от славните битки, оживяват героичните им дни в в Балкана. Силни чувства изпълват душите, вълнуват и повдигат гърдите им. Вазов казва: ,,Трябваше тия силни вълнения да намерят един изход, за да се излеят из стеснените и разтупани гърди на юнаците. И гръмна песента: ,,Тръба звучи, Балкан стене...”

Силен е контрастът между безличното,  жалко настояще и възвишените романтични чувства. Странджата събужда героичното у хъшовете и затова като съвсем естествена реакция на въодушевлението е песента. Една юнашка бунтовна песен, израз на борчески устрем, на непрекършено желание за вярно служене на отечеството.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Контрастът се превръща в един от основните художествени похвати на повестта ,,Немили-недраги”.  Писателят противопоставя непрекъснато жалкото и героичното, миналото и настоящето, славата и безславието. Но въпреки драматичните контрасти, белетристът ни убеждава, че истинската същност на неговите герои е романтичната, революционната,  героичната. Той утвърждава българските емигранти като истинските герои на едно трагично, но славно време - време на свято мъченичество в името на свободата.

 

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aleko2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 1547764
Постинги: 153
Коментари: 4
Гласове: 501
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031