1.МЪЧЕНИЧЕСКА ИЛИ  2.ГЕРОИЧНА Е СМЪРТТА НА СТРАНДЖАТА

УВОД:

А. Всеки народ има своите мъченици и герои, идеалисти и патриоти, които са негова духовна опора .

Б. Така и в повестта “Немили -недраги” има един образ, който въплъщава Вазовата представа за истински достоен българин и родолюбец -това е Странджата. Старият знаменосец е духовен баща на хъшовете, техен нравствен пример и опора в трудното емигрантско ежедневие. Той е най-уважаван от всички за безкористния си патриотизъм, за възвишените си идеали и героично минало на борец за свобода.

В. Затова Вазов внушава, че смъртта на Странджата е достоен завършек на един красив и романтично извисен живот.

1.ЗАЩО СМЪРТТА НА СТРАНДЖАТА Е МЪЧЕНИЧЕСКА?

2.ЗАЩО СМЪРТТА НА СТРАНДЖАТА Е ГЕРОИЧНА?

ТЕЗА

Смъртта на Странджата е едновременно мъченическа и героична. 1.Победен от болестта, старият знаменосец умира  мъченически, защото намира смъртта си в чужда земя, в мизерна кръчма , самотен и изоставен от другарите си. Но най-силното страдание на Знаменосеца е породено  не от заболяването, а защото несбъдната остава мечтата му да загине като герой в битка за свобода. 2. Въпреки мъченичеството Странджата остава непобеден духовно, защото и в смъртта си  продължава да служи на свободата, оставяйки своя пример на следващото поколение борци. Неговата страдалческа смърт се превръща в истински подвиг на духа, защото непобедена остава любовта му към отечеството. Старият хъш продължава да  е верен на родината и в предсмъртните си мигове, като предава своя борчески завет на новото поколение. Така предаността към свободата не може да бъде сломена дори и от смъртта.

ПЛАН НА ДОКАЗАТЕЛСТВО

І подтема

1.Теза /микротеза/ -съответства на 1 елемент от основната теза

   Старият Знаменосец умира мъченически, защото намира смъртта си в чужда земя, в мизерна кръчма, самотен и изоставен от другарите си. Той страда не само физически от болестта, но и душевно, защото несбъдната остава мечтата му да умре като герой в битка за свобода.

2.Факти от творбата, на които да се опрем в разсъжденията и да докажем микротезата

1.Смъртта на Странджата е мъченическа

а/ Странджата е изоставен от другарите си в най-тежките предсмъртни  мигове – болката и горчивината на Вазов от неблагодарността на хъшовете

б/ навсякъде около него царят запустение, безредие, които внушават безнадеждност, отчаяние, засилват трагизма, подготвят ни за приближаващата смърт /описание на кръчмата/

в/ печалната обстановка в кръчмата засилва усещането за мъченическа смърт

г/ Странджата страда, защото умира в чужда земя, в подземна мизерна кръчмица, като мъченик

д/ физическите страдания от болестта го правят слаб и безсилен, немощен -портретни детайли са свидетелство за мъченическа смърт, охкания

ж/ смъртта на Странджата е мъченическа , защото не се сбъдва мечтата му да умре като герой в битка и от това той страда душевно - най-силното страдание

3.Извод от написаното в тази подтеза

Въпреки че е духовна опора и наставник на хъшовете, Странджата умира изоставен от тях. Единствен до него остава Бръчков, за да му дава морална опора. Не се сбъдва мечтата на героя от Стара планина да се върне в битка, да загине геройски. Във времена на робство българските мъченици умират изоставени, в мизерия, неразбрани и неоценени.

ІІ подтема

1.Теза /микротеза/ -съответства на 2 елемент от основната теза

Въпреки мъченичеството Странджата остава непобеден духовно, защото и в смъртта си  продължава да служи на отечеството  и свободата, оставяйки своя завет на следващото поколение борци. Неговата страдалческа смърт се превръща в истински подвиг на духа, защото непобедена остава любовта му към отечеството. Старият хъш продължава да  е верен на родината и в предсмъртните си мигове, като предава своя борчески завет на новото поколение борци. Така предаността към свободата не може да бъде сломена дори и от смъртта.

2.Факти от творбата, на които да се опрем в разсъжденията и да докажем микротезата

2 .Смъртта му  е и героична

а/ въпреки потискащата обстановка и физическите страдания Странджата не е сломен духовно

б/ той остава силен в предсмъртния си час -смъртта не го плаши, чака я като своя гостенка

в/ Бръчков единствен остава край смъртния одър на Знаменосеца, защото изпитва към него възхищение и благоговение, личността на Странджата за него е пример, двата образа са изградени в романтико -героичен план, те са духовно сродени, той се възхищава от начина, по който Странджата стоически понася страданията

г/ сили му дават спомените за битките в Балкана

д/ силата му идва от чувството за изпълнен дълг пред родината

е/ непобедена остава любовта към отечеството и свободата

ж/ и пред смъртта Знаменосеца продължава да служи на българската свобода, като оставя своя  завет на следващото поколение борци – думите и двете светини -мемоара на революционния комитет и къс от вехтото знаме, което е развявал в Балкана

з/ сили му дават думите на Бръчков, които изразяват признателност и благодарност за нравствения му пример

и/ предаността на Странджата към свободата не може да бъде сломена дори и от смъртта

й/ тази смърт се превръща в безсмъртие, защото предава подвига и примера си на поколенията

3.Извод от написаното в тази подтеза

Във времена на робство истинските българи умират с думата отечество на уста. Дори и в смъртта си те продължават да служат на борбата за свобода, която единствено осмисля и мъченичеството им, и живота, и смъртта  им. Дори и мъченическа, смъртта на народния поборник остава завинаги в сърцата на неговите последователи и затова преминава във вечността, превръща се в безсмъртие

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

А. Образът на храбрия знаменосец Странджата е идеализиран и пресъздаден само в героико -романтичен план. Затова и смъртта му е представена едновременно и като мъченическа, и като героична. И животът, и смъртта на този достоен българин са една жертва в името  на отечеството. Б. Вазов се старае да внуши, че смъртта му се превръща в безсмъртие, защото неговите идеали са вечни и непреходни. В. Завинаги остават живи примерът му, безкористната служба на отечеството и святото му мъченичество в името на свободата.