Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2010 13:58 - Съчинение разсъждение върху стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев
Автор: aleko2009 Категория: Технологии   
Прочетен: 67335 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.10.2016 15:41


 С КАКВО ЖИТЕЙСКИЯТ ИЗБОР НА БУНТОВНИКА БУДИ                       ВЪЗХИЩЕНИЕ И ПРЕКЛОНЕНИЕ

                            /съчинение разсъждение/

 

УВОД: Лириката на Христо Ботев е поетична изповед на една романтична и бунтовна епоха. Герой на тази лирика е бунтовникът, който изразява борческите пориви на всеки непокорен и свободолюбив българин.За него не съществува истинско щастие без щастието на близките и народа.Затова единствена възможна житейска съдба е борческата участ, изповядана в стихотворението „На прощаване”.

ТЕЗА : Бунтовникът избира пътя на борбата. Изборът му е категоричен и решителен, направен с ясното съзнание, че битката с поробителя е неравна, кървава и жестока. Но   този житейски избор буди възхищение, защото борецът е готов да пожертва младия си живот в името на свободата. Преклонение предизвикват идеалите на бунтовника за свобода и правда, дълбокото му и всеотдайно родолюбие, искрената омраза към поробителя. В името на народ и близки, на отечество и бащин дом бунтовникът решава да поеме по пътя на борбата. Възхищение  предизвиква непокорния, свободолюбив дух и мъжествен характер на героя, които не му позволяват да се примири с робството и неправдите.Топлота и съчувствие буди героя със своята синовна привързаност и нежност към майка и либе, но тези съкровени чувства не го разколебават, а правят избора му  още по- решителен и твърд.
ДОКАЗАТЕЛСТВО: Лирическият герой изповядва мотивите за своя борчески избор пред най-скъпото същество-майката.Тази изповед е в един решителен и съдбовен миг от живота му - той поема по страшния, но славен път на борбата. Със синовна любов и нежност е изпълнена изповедта на бореца.С голяма топлота той се опитва да вдъхне на майка си сили и кураж, защото знае, че неизбежна спътница в неравния бой е смъртта:

 

“Аз зная,майко,мил съм ти,

че може млад да загина,

ах,утре като премина

през тиха бяла Дунава!”

 

Въпреки състраданието към майката изборът на лирическия герой е твърд и категоричен. Глаголните императиви “не плачи”, не тъжи”, “кълни” ,”проклинай” разкриват стремежа на бунтовника да приобщи своята майка към омразата си. Поробителят е причината за борческия избор. Възхищение буди силата на бореца за свобода да убеди тази, която го е родила, в правотата си. Той знае, че е “мил” за майка си, защото е “първо чедо”, но не неизпълнен синовен дълг го тласка към този житейски избор.  Поробителят е прокудил младостта и бъдещето на народа в чужди земи и лирическият  герой насочва майчината клетва към  “таз турска черна прокуда”. Епитетите в градация “немили, клети, недраги” внушават неизбежността на борческата съдба. Робската участ е изобразена пестеливо, но въздействащо в творбата. Само няколко експресивни думи са достатъчни, за да стане ясно, че е поругано всичко свято и мило за лирическия герой.  Преклонение буди силната любов на бунтовника към отечеството и родния дом. На чуждата земя и на тежката емигрантска участ е противопоставено родното, подчертано чрез четирикратната анафора на наречието “там”. Тази анафора обвързва в едно цяло земята и дома, народа и близките. Синекдохата “бащино ми огнище”разкрива колко свидно е за Ботевия лирически герой всичко родно. Домът е особен духовен център за българина през Възраждането. Той е защитеното семейно пространство, което е свещено. Затова за бунтовника няма друга участ освен борбата. Житейският му избор е свързан със стремежа да се защити святостта на дома и родината. Борбата му е посветена на всичко онова, което обича -баща и братя, либе и майка, народ и отечество.  Голямата любов  го прави твърд и решителен в избора, прави го пожертвователен. Бунтовникът смело и категорично  изявява своята готовност да служи на народа си в стиховете:

                 

                      “Аз вече пушка нарамих

                        и на глас тичам народен

                        срещу врага си безверни.

                        Там аз за мило, за драго,

                         за теб, за баща, за братя

                         за него ще се заловя,

                         пък....каквото сабя покаже,

                         и честта, майко, юнашка!  “

  Тези стихове разкриват убеждението на лирическия герой, че пътят към свободата  преминава през саможертвата. Когато заговаря за часа на битката, за предстоящото изпитание, бунтовникът внезапно замлъква. Апосиопезата издава сподавени силни вълнения, които разкриват решителността и готовността на бунтовника да защити своята юнашка чест и честта на родината с цената на живота си. Този похват в стиха ”пък.....каквото сабя покаже” изразява засилващото се чувство от наближаващия час за разплата. Глаголът ”тичам” говори за готовността на героя да се отзове на всеки повик за помощ.   Възхищение буди отзивчивостта на бунтовника, неговата всеотдайност да бъда полезен на отечеството си.

    Силните и полюсни чувства на любов и омраза определят житейския избор на бунтовника. Но у него има нещо, което предопределя решението му. Това е гордият му и мъжествен характер. Той носи у себе си гневния бунт срещу покоя, непримиримостта и свободолюбието на една смела личност. Затова бунтовникът припомня на майка си, че и тя е участвала в неговия избор, като е възпитала мъжеството и непокорството му:

                        

         “Но кажи какво да правя,

           кат ме си ,майко,родила

           със сърце мъжко,юнашко,

           та сърце майко не трае....”

Ботевият лирически герой е пламенна натура, двойната инверсия “мъжко, юнашко” разкрива този изключително борбен дух. Експресивният глагол ”на трае”доказва неспособността му да има друга житейска съдба освен борбата. Той е не само непокорен и борбен, а и отзивчив към страданията на народа. Непримиримостта се трансформира в борческа готовност, в деятелност, разкрита образно чрез глаголната градация на „не трае” и „тичам”. Глаголът ”тичам” говори за готовността на героя да се отзове на всеки повик за помощ.   С нескрит възторг лирическият герой изразява нетърпението си да премине река Дунав:

       “.....ах, утре като премина

        през тиха бяла Дунава!”

В представите на героя реката е граница не само между чуждата земя и родния дом.Тя е граница между робството и свободата, между живота и смъртта. Само като я премине, бунтовникът ще докаже, че изборът му е не  само думи, а най-решителен миг на изява. Изява на най-дълбоките му и искрени пориви към свобода. Апосиопезата издава не само вълнение, но като че ли подсказва, че за свободата са нужни не думи, а дела.

   Преклонение будят и идеалите, на които е посветен житейският избор на героя.  Това са най-възвишените и прогресивни идеали-свобода и правда. Бунтовникът знае, че няма истинска свобода без справедливост, затова неговата борба е насочена както към поробителя, така и към изедниците на народа. Ето защо спиралните повторения във финалните стихове утвърждават правдата като висша ценност наред със свободата.Това са ценности, за които героят е готов, без да се замисля и колебае,  да се пожертва:

                        

                                 “.....умря сиромах за правда

                                  за правда и за свобода....”

 

Изборът на героя буди възхищение и преклонение с неговата готовност да посвети младия си живот на висшата човешка ценност - свободата. Бунтовникът знае, че “пътят е страшен,но славен”,защото е осеян с трудности и смърт. Но смъртта не само не го плаши, за него тя е жадувана и мечтана, защото юнашката гибел е подвиг и пример.

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Творбата е автобиографична, но освен значението на лична изповед, тя придобива и обобщения смисъл на изповед на цяло едно поколение, избрало пътя на борбата и бунтовническата съдба. Достоен е житейският избор на бунтовника. Избор на една свободна личност, непожелала да се примирява с робство и неправди. Избор, поставил над личното благо щастието на народа, превърнал смъртта в един пример за безсмъртие.                   

 





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aleko2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 2327228
Постинги: 167
Коментари: 4
Гласове: 517
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031