Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2010 13:55 - "Пътят е страшен, но славен"-цялото съчинение
Автор: aleko2009 Категория: Технологии   
Прочетен: 76367 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.10.2016 15:43


                       „ПЪТЯТ Е СТРАШЕН, НО СЛАВЕН

                 /съчинение разсъждение/

УВОД:  Пътят е един от основните символи в литературата.

Обикновено той означава движение, познание, промяна и живот. В лириката на Христо Ботев пътят е свързан винаги с борба и саможертва. Герой на тази лирика е бунтовникът, който изразява борческите пориви на всеки непокорен и свободолюбив българин. И в стихотворението „На прощаване” борецът за свобода изповядва копнежа си по един  страшен, но славен път на достоен българин, готов да заплати свободата със своя живот.

ТЕЗА:  Пътят на борбата е 1. страшен , защото а/ битката с вековния поробител е неравна, жестока и бунтовникът може да намери смъртта си. Но лирическият герой не жали за живот и младост, а се измъчва, че  б/ ще причини страдание на близките си с ранната си смърт.  2. В същото време бунтовникът осъзнава, че този път е и славен, защото борбата му е посветена на дом и родина, на близки и народ, това е битка в името на свещените идеали свобода и правда. Дори и смъртта в битка е величествена и красива, тя се превръща в подвиг и пример за следващото поколение борци. Такава саможертва е подвиг и безсмъртие, защото ще се превърне във вечност, ще живее завинаги в песните и паметта на народа. Само героичният подвиг може да извоюва и щастието от първия ден на свободата, в който юнакът ще бъде посрещнат от благодарния народ и близките на сърцето му хора.

ДОКАЗАТЕЛСТВО : Стихотворението  „На прощаване” проследява мечтата и копнежа на Ботевия лирически герой да поеме по пътя на горда борба и саможертва. В един решителен и съдбовен миг от живота си той се сбогува със своята майка и поема към неизвестността, подвига и славата. Пред най-близкия човек бунтовникът споделя, че неизбежна спътница в неравния бой е смъртта:

“Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!”

Изборът на лирическия герой е твърд и категоричен. Той не жали за рано погубената си младост, нито за живота си, но разбира, че майката ще страда за „първо чедо”. Героят предугажда душевното й състояние, преживяванията и вълненията й и бърза да я утеши. Бунтовникът знае, че майката ще се измъчва при мисълта за неизвестността, която го очаква, че ще изпитва болка от виденията за възможната гибел на любимия син. Той чува отдалеч нейните тихи стенания и вопли, съзира разплаканото й лице и с топли думи на утешителна нежност се обръща към нея:

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах азе хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Огромна  е любовта и синовната почит на бунтовника към майката. Тя струи от многократното повторение на обръщенията “майко”, “майноле”,  от епитета “клета” – израз на съчувствие към мъката и скръбта й. Ярък е контрастът между “туй хоро весело” и мъката на майка и либе. Затрогваща е тази сцена, в която лирическият герой дава израз на своите лични и съкровени чувства към най-близките хора. В този миг той сякаш осъзнава, че пътят на борбата е страшен  точно защото причинява страдание на тези, които обича.

        Но пътят на борбата е и славен, защото е посветен на дома и родината, на близките и народа. Анафората на наречието “там”  обвързва в едно цяло земята, дома, народа и близките. Синекдохата “бащино ми огнище” разкрива колко свидно е за Ботевия лирически герой всичко родно. Домът е особен духовен център за българина през Възраждането. Той е защитеното семейно пространство ,което е свещено. Затова за бунтовникът няма друга участ освен борбата. Пътят на борбата е свързан със стремежа да се защити святостта на дома и родината, той е  посветен на всичко онова, което обича - баща и братя, либе и майка, народ и отечество. Голямата любов  го прави твърд и решителен в избора, прави го пожертвователен. Бунтовникът смело изявява своята готовност да служи на народа си в стиховете:

                  

                      “Аз вече пушка нарамих

                        и на глас тичам народен

                        срещу врага си безверни.

                        Там аз за мило, за драго,

                         за теб, за баща, за братя

                         за него ще се заловя,

                         пък....каквото сабя покаже,

                         и честта, майко, юнашка!  “

                        

Бунтовникът е не само непокорен и борбен, а и отзивчив към страданията на народа. Глаголът ”тичам” говори за готовността на героя да се отзове на всеки повик за помощ.   Възхищение буди отзивчивостта на бунтовника, неговата всеотдайност да бъда полезен на отечеството си. Апосиопезата в стиха ”пък.....каквото сабя покаже” изразява засилващото си вълнение от наближаващия час за разплата. С нескрит възторг лирическият герой изразява нетърпението си да премине река Дунав .:

       “.....ах, утре като премина

        през тиха бяла Дунава!”

В представите на героя реката е граница не само между чуждата земя и родния дом. Тя е граница между робството и свободата, между живота и смъртта. Само като я премине, бунтовникът ще докаже, че избраният път е не  само думи, а най-решителен миг на изява. Изява на най-дълбоките му и искрени пориви към свобода. Апосиопезата издава не само вълнение, но като че ли подсказва, че за свободата са нужни не думи, а дела.

   Преклонение будят и идеалите, на които е посветен пътят на борбата.  Това са най-възвишените и прогресивни идеали -свобода и правда. Бунтовникът знае, че няма истинска свобода без справедливост, затова неговата борба е насочена както към поробителя, така и към изедниците на народа. Ето защо спиралните повторения във финалните стихове утвърждават правдата като висша ценност наред със свободата. Това са ценности, за които героят е готов, без да се замисля и колебае, да се пожертва:

                       

                “.....умря сиромах за правда

                  за правда и за свобода....”

 

   Изборът на героя буди възхищение и преклонение с неговата готовност да посвети младия си живот на висшата човешка ценност -свободата. Бунтовникът знае, че “пътят е страшен, но славен”,  защото е осеян с трудности и смърт. Но смъртта не само не го плаши, за него тя е жадувана и мечтана, защото юнашката гибел е подвиг и пример.

Христо Ботев изгражда в стихотворението “На прощаване” метафоричния образ на смъртта. Тя не е страшна, грозна и отблъскваща, а романтична и извисена. В смъртта си бунтовникът се слива с Балкана и земята. Неслучайно поетът е използвал спиралните повторения на думите” да помнят”, “по скали” и” в земята”. Там високо в Балкана загива борец за свобода и орловите гнезда се превръщат в символ на духовна непобеденост. Юнашката гибел е единствено физическа смърт, но остава посланието на поета, че безсмъртен е подвигът и примерът на бунтовника. Графичните черно-бели тонове внушават трагизма в смъртта. Черна е земята, черни са и кървите на загиналия юнак. Бели са скалите и костите му, а бялото се свързва с възвишеност и свободолюбие. Ето как Ботев очертава идеята за рoмантиката, за възвисеността на юнашката смърт. Там, където има памет, няма забрава, няма и смърт. Умирайки в жестока битка, юнакът завинаги се слива с безсмъртния Балкан и вечната българска земя. Ето как смъртта му се превръща в частица от вечността. Юнашката гибел се преобразява в безсмъртие. Акцентът в юнашката смърт пада единствено върху физическия акт, защото Ботев утвърждава идеята за приемствеността в борбата. Той изгражда символите на битката -пушката и сабята. Оръжието трябва да бъде наследено от братята, защото то носи духа на   непокорството му и ще напомня за саможертвата му. Поетът рисува борбата като поздрав и милувка. Метафоричните глаголи “поздравят” и “помилват” пресъздават жестокия и неравен бой като нещо романтично и възвишено. Борбата не е страшна и отблъскваща. Тя е свята, защото е надмогнато примитивното чувство за мъст и посветена на свободата и правдата. Братята трябва да продължат тази борба, защото тогава смъртта на юнака няма да бъде безсмислена и напразна.

  Саможертвата на бунтовника ще бъде обезсмъртена и чрез песента, която народът ще запее след неговата смърт. Революционерът вярва, че гибелта му няма да остане неразбрана. Тя ще бъде възпята в песен и по този начин ще бъде превърната в пример за следващите поколения борци. Вечен е народът. Безсмъртни са неговите песни, това е и начинът подвигът на юнака, загинал  в борба за свобода, да бъде обезсмъртен. Тази песен ще чуят неговите “ братя невръстни”:

“...защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта и пред дружина...”

    Борческият завет на бунтовника ще достигне до неговите братя чрез песента на народа. Бунтовникът вярва, че у братята ще пламне негодувание и жажда за мъст. Той им завещава не само своите светли идеали, своя подвиг и битката, но и непокорния си свободолюбив дух. Лирическият герой вярва, че братята ще наследят мъжествения му и силен характер:

    “...и кога майко пораснат,

      като брата си ще станат

      силно да любят и мразят...”

Бунтовникът вярва, че неговият път на борба и саможертва няма да свърши със смъртта му, а ще бъде продължен от следващото поколение борци.

    Бунтовникът приема саможертвата си като дълг към свободата и към народа. Не трепва нито миг при мисълта да евентуалната си смърт, но като всеки човек копнее да доживее деня на победата. Бунтовникът ще бъде щастлив да види ликуването на народа, щастието на близките си в първия ден на свободата. Той ще знае, че тази радост се дължи на неговата самоотвержена борба и смелост. Затова не би могъл да си представи празника на свободата без своите другари. Безглаголността в описанието на юнаците подчертава тяхната физическа красота чрез епитетите „лични” и „напети”. Чрез характерните похвати от хайдушкия епос ” иглянки пушки” и „змии на кръстът” се създава легендарен ореол около образа на бунтовниците и се внушава идеята за приемствеността в борбата. Поетът създава една градация на празничността и благодарността, на всенародното ликуване чрез глаголните императиви „берете”, „късайте”, „плетете”, „да кичим”. Щастието на лирическия герой се слива с всенародното ликуване -той се чувства като частица от народа. Затова в творбата е изобразен един традиционен български ритуал -посрещането на победителите с венци и китки. Цветята се превръщат в символи на благодарността и празника. Сред цветното многообразие се откроява зеленият цвят, символизираш надежда и сила, внушава си вечният безсмъртен подвиг на освободителите. Прекрасен е и народният празник от победата, изпълнен с ликуване, признателност и цветя. Покоряват чувствата на възторг и гордост от победата. На фона на всенародното щастие се откроява със своето очарование срещата между бунтовника и най-скъпите му същества - майка и либе. Красота излъчва майчината целувка, която е прошка и благослов, прекрасна е и любовта между момъка и девойката.

Но мисълта на героя не може да се удържи в този миг на жадувано щастие. Действителността отново нахлува в съзнанието на бунтовника с подтика да поеме по страшния, но славен път на борбата. За сетен път героят се прощава с майката и с либето. Последната картина рисува образа на дружината, поела към неизвестността. Отново в съзнанието на лирическия герой се мярка мисълта за възможната гибел и отново тази мисъл е надмогната от идеала му – жертвоготовност в името на народа, в името на справедливостта и свободата. В своята отдаденост на народа и на делото на революцията бунтовникът не мечтае за друга награда освен народната признателност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Обаятелен е образът на бунтовника в стихотворението “На прощаване”. Чрез него Ботев разкрива патриотизма и жертвоготовността, омразата към поробителя и любовта към отечеството, свободолюбието и решителността, мъжеството. Достоен е житейският избор на бореца за свобода. Избор на една свободна личност, непожелала да се примирява с робство и неправди. Избор, поставил над личното благо щастието на народа, превърнал смъртта в един пример за  човешко безсмъртие.

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aleko2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 2326743
Постинги: 167
Коментари: 4
Гласове: 517
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031