Постинг
10.03.2009 00:10 -
Домашна работа за СИП
Автор: aleko2009
Категория: Технологии
Прочетен: 5626 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2009 00:03
Прочетен: 5626 Коментари: 4 Гласове:
1
Последна промяна: 01.04.2009 00:03
Дидактическа задача -преразкажете текста, като подредите епизодите в тяхната хронологична последователност
МАЙЧИНА СЪЛЗА
Ангел Каралийчев
1. Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне.Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети.
2. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
3.Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. 4. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
— Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
— Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
— Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
— Майчина. Историята на моя живот е къса. 5. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
— Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. 6. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
— Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле. Подреждане и план: Встъпление:Под стряхата на една къща лястовица отглежда рожбите си. 1.Избухва пожар и малкото лястовиче остава с изгорено крилце. 2.Краят на лятото и раздялата между майката и лястовичето. 3.Лястовицата лети над океана и от мачтата на параход говори с вятъра.
4.В това време в есенните дни и нощи малкото лястовиче е само на дъното на гърнето. 5.Малкото пиленце говори с майчината сълза. 6.Лястовичето благодари на майка си .
3.Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. 4. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
— Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
— Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
— Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
— Майчина. Историята на моя живот е къса. 5. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
— Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. 6. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
— Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле. Подреждане и план: Встъпление:Под стряхата на една къща лястовица отглежда рожбите си. 1.Избухва пожар и малкото лястовиче остава с изгорено крилце. 2.Краят на лятото и раздялата между майката и лястовичето. 3.Лястовицата лети над океана и от мачтата на параход говори с вятъра.
4.В това време в есенните дни и нощи малкото лястовиче е само на дъното на гърнето. 5.Малкото пиленце говори с майчината сълза. 6.Лястовичето благодари на майка си .
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Сказуемо
24.03.2009 09:55
24.03.2009 09:55
Госпожо Велева може ли да изпратите отново файла за глаголно и именно сказуемо
цитирай
2.
анонимен -
Госпожо Велева, може ли да изпра...
24.03.2009 10:16
24.03.2009 10:16
Госпожо Велева, може ли да изпратите отново това за съставно глаголно и именно сказуемо
цитирай
3.
анонимен -
Кой е пуснал разрешение за коментари??? И кой е изстрил всички други неща ???
24.03.2009 10:49
24.03.2009 10:49
Кой е разрешил да се пускат коментари ?
цитирайда кажа, че нищо не съм променяла или трила. Явно положението е сериозно и ще пусна специален постинг по този въпрос.
цитирай
