Образът на Балкана присъства в цялата ода.Той е изграден чрез верига от контекстови синоними, пронизващи сякаш цялата творба, от първия до последния й стих. Балкана присъства чрез синонимите: ,,навръх планината”, ,,див чутовен връх”, ,,Шипка”, ,,прохода”, ,,горските долини”, ,,урвата дива”, ,,върха”, ,,прохода”, ,,канари” , ,,тоз славен рът”, ,,камъни и дърве”, ,,скали”, ,,заветният хълм”, ,,Балкана”. Тази образна верига непрестанно обогатява значенията си. Затова образът на Балкана присъства с три основни значения в одата.
Първото значение е композиционно-жанровото. Назоваването на връх Шипка придава на одата специфичната за нея жанрова характеристика - историческа конкретност и фактологическа точност. Чрез присъствието на планината в цялата творба се създава тържественият и приповдигнат тон на творбата. Битката звучи като природна стихия, тя е нещо толкова грандиозно и величествено, че сякаш в нея участва цялата природа. Одата зазвучава благодарение на Балкана като химн на безсмъртния подвиг. Това внушение се откроява особено ясно още в лирическия увод в стиховете:
......издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх,
на безсмъртен подвиг паметник огромен...
Образът на Балкана присъства в цялата творба, като споява в едно художествено цяло и трите части на одата. В цялата наша драматично променяща се историческа съдба, съчетание от поражения и победи, има нещо, което остава непоклатимо и вечно-това е Балкана. От началото до края на творбата неговият образ присъства като символ на непреходността и безсмъртието. И в това е композиционното му значение, защото така се постига композиционното единство на творбата.
Второто значение в образа на Балкана е пространствено –идейното. Планината създава пространствените измерения на баталната сцена. Изгражда се ярка представа за обстановката и мястото на битката. Балканът обвързва и поляризира/противопоставя/ двете воюващи сили - турци и опълченци. На турците принадлежи ,,урвата дива”, а опълченците са в планинските висини - горе на ,,върха”. Но тези пространствени измерения не само показват разположението на воюващите армии - те се насищат с нравствени значения. Пространственият образ на Балкана разширява своето конкретно значение и се превръща в изразител на нравствени качества - на духовна низост и духовна извисеност. Върхът става изразител на високите идеали на шипченските защитници, на нравственото им превъзходство пред турците и на високата им отговорност пред България. Затова Вазов използва метонимията в стиха:
1 ,,Върхът отговори с други вик:,,ура!”
Опълченците неслучайно са назовани с Балкана, с планинския му връх. Изправени на ръба на поражението, те решават достойно да умрат, за да защитят националната си чест. Тяхната духовна сила отново е внушена с метафората:
2 „Вълните намират канари тогаз...”
Моралната красота на българските герои е разкрита чрез сливането им с Балкана в един решителен миг на изпитание. Твърдостта, непреклоният дух са образно изразени чрез канарите и скалите на планината. Опълченците са ,,като скали твърди” 3 /сравнение/ в устрема си да победят духовно и да докажат, че ще умрат непобедени. Твърда е тяхната воля, корав е техният национален дух. Несломим е поривът им към свободата, така както несломим и вечен е Балкана. Това сливане неслучайно е разкрито и във финалните стихове на баталната сцена чрез третата метонимия:
4 ,,Йоще миг- ще падне заветният хълм.”
Съдбата на връх Шипка и съдбата на опълченците са едно и също нещо. Бранителите сливат и живота, и смъртта си със старопланинския проход. Падането на върха е поражение за самите опълченци. В защитата на Шипченския проход борците оставят костите си, кръвта си на този ,,див, чутовен връх”. Балкан и опълченци се превръщат в неделимо цяло, така както върхът се превръща в символ на свобода и духовна извисеност. Ето как идейно – пространственото значение в образа на Балкана разкрива изключителността на един духовен подвиг, превръщайки в художествен похват планинските висини, скали и канари.
3 значение Балкана в одата се превръща в символ на националната ни традиция, на вечните ни и непреходни национални ценности и добродетели. В лирическото встъпление образът на Балкана е противопоставен на срама от робството и на суровите, несправедливи присъди на историята. Балканът е този, който заличава позора и оборва клеветите. Образът му в тази първа част от одата е представен обобщено и негови синоними са думите ,,подвиг”, ,,паметник”, ,,легенда” и ,,име ново”. Балканът се превръща в символ на гордост , на ,,чувства силни”, ,,на безсмъртен подвиг”. Чрез неговия образ Вазов изгражда антитезата и градацията на възторга и преклонението. В нашата променяща се историческа съдба, която лъкатуши непрекъснато между победи и поражения, единствено непоклатим и вечен е само Балкана. Затова точно чрез неговия образ е внушено безсмъртието на саможертвата, внушена е вечността на подвига. Балкана придобива значението на извисено пространство в историята ни. Това е един връх, където позорът на робството се изкупва със саможертвата на героите. Чрез образа на Балкана се съизмерваме със световната история. Нашият Балкан е сравнен с Термопилите, а подвигът орловците – със саможертвата на спартанците. Във втората част на одата Балкана обвързва в едно цяло опълченците, върха и България. Това ясно е разкрито в стиховете:
България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре
ако би бегали: да мрем по-добре!
Опълченците защитават достойнството на цял един народ. Тяхното поведение е пример за всички българи. Те показват как се брани свободата. В този миг на духовен подвиг високият връх, България и опълченците се превръщат в едно цяло. Бранителите на върха сливат съдбата си с Балкана и с родината. Така образът на Балкана в мига на духовния подвиг се превръща в символ на техния възвишен и чист идеал - свободата. Само свободният човек може гордо и достойно да умре за националната независимост. Високият връх става символ и на тяхната висока отговорност пред родината. Опълченците знаят, че със своята саможертва защитават народа и родината. Образът на Балкана обвързва в едно съдбата на връх Шипка с участта на опълченците и със съдбата на целия български народ. Опълченците осъзнават , че със своята саможертва ще докажат ,,пред цяла вселена”, пред цял свят, че сме достойни за свободата си, защото сме я извоювали с кръв. Тази свобода не е дар, защото дори в смъртта си борците остават непобедени. Те продължават да носят у себе свободата, която дори и смъртта не може да им отнеме.Така образът на вековната планина се превръща в символ на вечните ни национални ценности .
ІІІ.Балканът е изграден като самостоятелен образ във финалното четиристишие на одата:
И днес йощ Балканът,щом буря захваща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек,
от урва на урва и от век на век!
Символ на надвременното, Балканът е природният глас на родовата памет. Той говори чрез езика на бурите и напомня за безименните, извоювали честта на националното ни име. Образът на вечната планина е метафора на революционните борби, природната стихия отразява непримиримостта на народния дух, предаден като завет през времето. Балканът става въплъщение на историческата ни памет, на националната традиция. Вечен и непоклатим, той ще помни славата на героите и ще я предава през вековете, в бъдещето. Планината свързва в едно минало, настояще и бъдеще, защото тя сякаш поглъща времето, поглъща битката , водена за свободата.
Балкана ще превърне подвига на опълченците във вечност и безсмъртие, защото самият той е вечен и безсмъртен. Балкана се слива с България, с нашите национални ценности, за да се превърне в символ на вечния и безсмъртен български дух.
