5 глава

 /трансформиращ преразказ от името на Бръчков/

1.Минаха две седмици откакто Македонски изчезна някъде и аз останах без средства

2.Два-три дни аз, Бръчков, се храних на вересия в кръчмата на Странджата заедно с Попчето и Хаджията

3.Старият знаменосец изведнъж легна болен

а/огнището загасна

б/съдовете се покриха с дебел пласт прах, кръчмата опустя

в/замина нанякъде първо Хаджията, а после и Попчето

г/аз единствен останах да се грижа за умиращия Странджа

4.Аз не можех да оставя без нравствена подкрепа тази юнашка душа

5.Странджата умираше мъчително

а/кашляше упорито и не искаше да яде нищо

б/лицето му доби смъртна бледност

в/раните му потъмняха

г/ говореше само за битките в Стара планина

6.Аз приемах като свят завет всяка негова дума

а/един ден той ми благодари,че останах при него

б/аз благоговеех пред славните му подвизи

в/той се просълзи и съжаляваше ,че няма как да ми се отблагодари

г/аз му отвърнах, че ми оставя своя пример

7.Последен завет

а/Странджата ми поръча да отворя раклата и да извадя оттам нещо скъпо за него

б/на дъното намерих мемоара на Революционния комитет от 1876 и къс от вехто знаме

в/ Странджата ги целуна, даде ми ги за спомен и ми заръча да го помня

8.След два дни умря и аз единствен го изпроводих до гроба