Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2018 14:20 - Драмата на българския хъш
Автор: aleko2009 Категория: Изкуство   
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове:
0



 В какво се изразява драмата на българския хъш според втора глава  на повестта „Немили-недраги”

                              /отговор на литературен въпрос/

 

УВОД: С историческа прозорливост и мъдрост Иван Вазов художествено претворява истини от нашето възрожденско минало. Повестта “Немили -недраги” връща читателя към предосвобожденската епоха, за да припомни забравени идеали и родолюбиви ценности. Герои на творбата са безименните борци за свобода – българските емигранти.Чрез втора глава на повестта писателят създава  реалистична и въздействаща представа за живота на българските изгнаници в чуждата страна. 

 ТЕЗА: Чрез лирическото отстъпление писателят изгражда противоречивия и драматичен облик на българския емигрант. Мъченическото   ежедневие, унизителната борба за физически оцеляване, изолацията в обществото  неусетно  деформират българските хъшове и те издребняват. Създадени за героични дела, за подвизи, битки и слава, народните поборници са обречени на принудително бездействие. Активни и действени натури,  те  неусетно се деформират и  придобиват един нов облик - принизено –житейски. Но вътрешната борба между принизеното, издребнялото и героико-романтичното създава истинската душевна драма на българския хъш пресъздава във втора глава образа на българския хъш.

ДОКАЗАТЕЛСТВО: В своето мъченическо ежедневие хъшовете намират покой само в съня си. Вазов използва заспиването им в кръчмата, за да изрази своето пряко отношение чрез лирическо отстъпление, което се превръща в ретардация на повествованието. В едно емоционално наситено слово творецът се обръща към читателя, за да изрази своето лично отношение към драмата  на българския хъш.Той сменя безпристрастната си повествователна позиция с едно лично ангажирано слово, в което са изразени мислите и чувствата на писателя. Истински родолюбец, писателят не може да остане безучастен към драматичната участ на българските хъшове, затова той емоционално и развълнувано изгражда картината на тяхната мъченическа съдба. Така Вазов изразява своето състрадание към живота на хъшовете и дава израз на своите мъдри и задълбочени прозрения за емигрантската участ. Неговото внимание се насочва от единичната съдба на Странджата , Македонски или Попчето към съдбата на хилядите безименни хъшове, които страдат в чуждата страна. Така лирическото отсъпление се  превръща в обобщение на цяло поколение български борци за свобода. Всеки ден клетите изгнаници водят битка за физическото си оцеляване. За тях няма поминък, няма подслон.Те живеят  от подаяния и писателят с огромно съчувствие и болка разказва за глада, мизерията, бездомността, които преследват българските емигранти: ”А зимите бяха студени, а кълките трепереха, а червата куркаха….Прочее гладът и бедността простираха отвсякъде ръце към тия нещастници.” В чуждата страна хъшовете страдат не само физически, а и душевно. Измъчени са от носталгията по родния дом, копнеят да видят своите семейства. Съдбата им на емигранти е принудителна за тях, те живеят далеко от всичко онова, което обичат. Затова изпитват носталгия по родното, а близостта на родния бряг още повече засилва това чувство: ”Дунавът величествено се синее между тях и нея, като една бара. Една крачка – и в нея са, един вик само - и ще ги чуе….О, Българийо, никога не си тъй мила както кога сме вън от тебе!” На родното се противопоставя враждебната негостоприемна чужда земя. Носталгията по родината още повече засилва усещането за несигурност и самотност. Съдбата на хъшовете е ярко и образно разкрита чрез едно сравнение: ”Румъния им даваше гостоприемството, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани”. В чуждата страна хъшовете живеят в пълна изолация, те се чувстват отритнати от обществото, неприети, презрени. Затова Вазов с болка казва: ”Бяха сред общество, но бяха в пустиня. Къщята, магазиите, кесиите, сърцата бяха затворени за тях”.

   Но най-голямото страдание за хъшовете е принудителното им бездействие в чуждата страна. Родени за бурите на битките, за боевете в Балкана, сега емигрантите са принудени да бездействат. Това постепенно и неусетно  ги обезличава и те придобиват една нова-принизено –житейска същност. Писателят е изградил ярък образ на окованата мъжка сила и свободолюбие: ”Балканските орли стоеха в клетка. Героите бяха сега кокошари.” Ето как Вазов изгражда образа на българския хъш в два плана-принизено-житейски и героико- романтичен. Емигрантите са герои в миналото и в бъдещето си, в мечтите си да бъдат полезни на отечеството. Но сега в настоящето си са жалки „кокошари”, деформирани от бездействието, те са придобили един принизен нов облик. Ето я истинската драма на българския емигрант-у него всеки ден се борят героичното и принизеното.Той изстрадва ежедневно тази своя вътрешна противоречивост, породена от обстоятелствата, от унизителното ежедневие.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Хъшовете в повестта “Немили -недраги” са мъченици, но и герои на българската свобода. В чуждата страна те са подложени на изпитание в условията на принудително бездействие и страдат от непрекъснатия сблъсък между героичното и принизеното у себе си. Но въпреки драматичните контрасти белетристът ни убеждава,  че истинската същност на неговите герои е романтичната, революционната, героичната. Той утвърждава българските емигранти като истинските герои на едно трагично, но славно време - време на свято мъченичество в името на свободата.

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aleko2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 1645214
Постинги: 163
Коментари: 4
Гласове: 509
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031