Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2018 22:43 - С какво дванадесетгодишният Чавдар внушава представата, че ще се превърне в народен закрилник
Автор: aleko2009 Категория: Изкуство   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  С какво дванадесетгодишният Чавдар внушава представата, че ще се превърне в народен закрилник

               /съчинение разсъждение/

 

УВОД: Син на една революционна и романтична епоха, Ботев обобщава с поезията си идеалите на национално- освободителните борби. Затова той изпитва искрено възхищение от легендарните български хайдути. Доказателство за това е недовършената поема „Хайдути”, посветена на Чавдар войвода.

ТЕЗА: Дванадесетгодишният Чавдар проявява още в детската си възраст качествата на бъдещия народен закрилник. Той е дързък, непоколебим и смел бунтар. Момчето има силно развито чувство за чест и достойнство, за социална справедливост. Изживял униженията при чорбаджийския изедник, Чавдар е чувствителен към болките на сиромасите. Той е непримирим с потисничеството и се гордее с баща си-славният войвода Петко Страшника. Това показва ,че народният закрилник е негов пример и той е продължи делото му.

ДОКАЗАТЕЛСТВО: Разказът за дванадесетгодишния Чавдар заема основно място в поемата „Хайдути”. Дълбоко затрогваща е съдбата на малкото момче, изпратено от майка си ” по чужди врата да ходи,/на чужд хляб да се научи”. Дръзки са словата на момчето, смели са укорите му към майката. Но не и несправедливи,защото Чавдар понася незаслужени обиди и унижения от чичо си,”тоз сюрмашки изедник”:

         ..час по час да ме нахоква,

          че съм се и аз увълчил,

          че човек няма да стана,

          а ще да гния в тъмница,

          и ще ми капнат месата

          на Кара баир на кола!...

 Тези тежки думи засягат чувствителния младеж, нараняват силно развитото му чувство за достойнство. Особено тежко е за сина да търпи презрението към бащата, прославен войвода „над толкозмина дружина”. Младежът има силно развито чувство за социалната неправда. Той ясно вижда в своя вуйчо не роднината,а сюрмашкия изедник. Вуйчото е негов социален враг,който тормози, унижава, обижда бедните хора, аргатите, които са негови слуги, унижава човешкото им достойнство. Чавдар е непокорен е не търпи потисничество над човека и човешкия дух, не понася неправдите. Това подсказва, че той е се превърне в народен закрилник.

Тежкият му жребий на аргатин е натрупан опит, който ще го направи чувствителен към мъката на сиромасите. Момчето има състрадателно и чисто сърце, потресен е от обидите и неправдата . Той усеща, че вуйчо му е натрупал богатството си от сиромашки труд и сълзи.Затова честолюбивият Чавдар гневно и решително заявява:            

Проклет бил човек вуйка ми!

Проклет е, майко - казвам ти,

не ща при него да седя,

копилето му да бавя

и крастите да му завръщам.

Яли ги свраки и псета!

   В дръзките слова се долавя един бунтуващ се и волен дух. Това е духът на непокорството и непримиримостта, така характерни за истинския народен закрилник и хайдутин.

    Синовна гордост и обич изпитва момчето към своя баща. За него Петко Страшника е пример, идеал. Малкият Чавдар осъзнава, че народът уважава баща му, че го почита и обича. Затова искрена болка се долавя в думите му:

        да ми се смеят хората

        и да ми думат в очите:

        да имам баща войвода

        над толкозмина дружина,

        три кази да е наплашил,

        да владей Стара планина,

  •         а аз при вуйча да седя -

        при тоз сюрмашки изедник

  Цялото същество на момчето е обсебено от мечтата да стане като баща си. Той копнее да отиде при него и да живее волния живот на хайдутина. Покорството, примирението са неприсъщи за 12-годишния Чавдар. Душата му копнее за волност, за въздуха на Балкана, за свободния хайдушки живот. Чавдар е роден да бъде хайдутин и народен закрилник. Дори и майчините му сълзи не могат да го спрат:

                            Рипна ми Чавдар от радост,

                    че при татка си ще иде,

                    страшни хайдути да види

                    на хайдушкото сборище;

  Експресивният глагол „рипна” е израз на неописуема радост и гордост у Чавдар, че ще последва стъпките на баща си.Той е горд, че е син на славен хайдутин, пред когото се прекланя, и негова мечта е да последва примера на народния закрилник.

В своята поема „Хайдути” Христо Ботев е намерил оригинална форма да изрази чувствата и мислите на малкия Чавдар. Чрез диалога и изповедта пред майката момчето разкрива душата  и стремежите си, изразява копнежа си да продължи делото на славния хайдутин и народен закрилник.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ботевата поема „Хайдути” разкрива мъжествения и горд дух на свободния човек, който не приема покорството и примирението с неправдите. За човека в епоха на потисничество достойното поведение е единствено борбата. Чрез образа на малкия Чавдар поетът разкрива един достоен  житейският избор. Това е изборът на свободната личност, непожелала да се примирява с робство и неправди. Избор, поставил над личното благо щастието на народа

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aleko2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 1645274
Постинги: 163
Коментари: 4
Гласове: 509
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031