Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2017 16:32 - Публицистиката на Христо Христов
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 1811 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.11.2017 12:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Публицистиката на Христо Христов

 

image

Творецът

Книгите се създават за четене, а не за коментиране, обсъждане или не дай Боже – критикуване и това се отнася най-вече за онези от тях, с които по думите на великия германски философ и писател Фридрих Ницше читателят трябва да се пребори, за да ги разбере и осмисли. Безспорно една от тези книги е и „Представи си! Ако всичко беше започнало с любов…”, събрала в себе си публицистиката на Христо Христов от последните около двадесет години.

Да се представя Христо Христов е нещо излишно – той е творец, добре познат на самоковската общественост – и като литератор, обичаш експериментите със словото и облякъл в десет книги своята невероятна поезия и проза, и като музикант със своите лирични импровизации на китара, и като музикален педагог, обучил десетки ученици на изкуството да сътворяват музика с китарата, и като учител по български език и литература, преподавал на няколко поколения, и като общественик със своята открита и ясна позиция по някои от най-важните проблеми на днешен Самоков.

А да бъде човек творец в днешното жестоко бездуховно време е нужна воля – особено когато трябва да намери място на сътворената от него истина от Слово в залетия пазар от книжни буламачи на знайни и незнайни списвачи, сякаш бълващи своята епистоларна продукция само за да доказват, че с малко или повече пари с книжно тяло, носещо етикет „литература”, могат да бъдат обгърнати всевъзможни човешки комплекси и свободни асоциации, които при други обстоятелства биха имали място единствено в учебниците по клинична психология. Всъщност – точно това отличава твореца от всички тях – моделът, който при него е ориентиран към непреходното, вечното, уникалното, трайното, ценното, значимото, каращото читателя да мисли и мечтае за доброто и красотата, докато те не могат да измислят нищо по-различно от злободневката, от глупостта, която прозира от опростения им /и опростачен/ език, от злобата и омразата към всичко и всеки, лъхащи от елементарните изречения на техните по просташки представени разсъждения.

Ето защо книга като „Представи си! Ако всичко беше започнало с любов…”, не е за всеки дори и когато има претенции за висока грамотност – тя е за малцина, но истински ценители на изящното и хубаво поднесено Слово на съвременния български книжовен език.

 

Интелектуалецът

Човекът на духа, носителят на стремежа към Истината и нейната невероятна красота, на вечното й търсене, който неизменно остава себе си при всякакви обстоятелства и съблазни, е най-редкият човешки вид във всички времена и общества и навярно затова толкова примамлив пример за идентификация на знайни и незнайни люде.

В годините на прехода и в Самоков, поосвободени от негативните краски, с които бе оцветявана думата „интелигенция” през комунистическото време, като твърде интересна компенсаторна реакция, редица наши съграждани започнаха да се кичат с „титлата” интелектуалец. Безспорно интелектуалецът е четящо и пишещо същество, но абсурдното е, че тези местни „интелектуалци”, когато изобщо са чели нещо различно от учебниците, то това са ползваните в градската читалня вестници с написани от самите тях и разбира се – публикувани под различни абсурдни псевдоними идиотски оплювания на знайни и незнайни себеподобни и най-вече – неофициалния раздел на „Държавен вестник”, където биват обнародвани съдебните решения по водените от тях многобройни дела, обикновено за педя земя.

Христо Христов обаче е истински интелектуалец и то не само защото е завършил две висши училища и има написани и издадени десет книги – в „Представи си! Ако всичко беше започнало с любов…”, е изразил своето мнение върху прочетени книги на някои от най-популярните съвременни световни мислители от ранга на социолога Н. Чомски, на световноизвестния бразилски писател П. Коелю, или на американския позитивен психолог М. С. Пек, а събраните текстове, отнасящи се до редица измежду най-открояващите се проблеми на инфраструктурата, културата, религията, регионалното развитие на Самоков, са били и остават подписани с неговото собствено име.

 

Публицистът

Последният двадесетгодишен период от развитието на Самоков, измежду който са събрани в „Представи си! Ако всичко беше започнало с любов…” публикуваните текстове на Христо Христов в няколко излизащи в Самоков вестника, бе белязан с твърде интересен локален принос към българската публицистика  на знайни и незнайни местни списвачи и издатели, които навярно подсъзнателно ръководени от представата, че простакът обича да чете простащини, се впускаха да „обнародват” всичко, което им се подаваше от когото и да е – особено, когато той си и плащаше. И какви ли не всевъзможни глупости не само с непотвърдена информация, но и с най-идиотски представено уж „сензационно” съдържание, изпълниха страниците на местни вестници, сайтове и блогове. Така градът, в който е роден основателят на българския периодичен печат Константин Фотинов, даде и своя модерен принос в нашата журналистика във вид на твърде интересното епистоларно явление „просташка публицистика.”

Публицистиката на Христо Христов е от съвсем различно естество – и като засегнати теми, и като стил на изказ, и като богатство на езика – тя е доказателство, че не духът на времето и материалният интерес карат човека да мисли, да пише, да споделя своите възгледи, а стремежът към истината и вечността, чрез който се обогатява и четящият човек, а и самата публицистика.

Ето защо  „Представи си! Ако всичко беше започнало с любов…” просто трябва да бъде прочетена, а онези нашенци, които са се нагърбили да списват и издават вестници, сайтове, блогове – задължително трябва и да я използват като учебник по журналистическа етика, а и по съвременен български език и литература.

 

Афоризмите

Фридрих Ницше, на когото Христо Христов е посветил едно от най-хубавите си стихотворения, е изразил твърде интересно становище, че „афоризмите са пряк път на твореца към вечността.” Затова и тук е направен опит за подбиране на някои от най-запомнящите се афоризми от „Представи си! Ако всичко беше започнало с любов…”

 

*******

"Човек е роб на желанията си. Роб на заблудите си. Роб на навиците си. Роб на любовта. Роб на нейните последици. Роб на всеки безвъзвратно отлетял миг. Всички те са по-силни от него.
Няма свобода!"

*******

"Страхът е по-силен от всички истини. Той е този, който спасява различно мислещия."

*******

"Истината, колкото и да е в устата на всички ораторстващи, никога не е обичана от тях. Голата истина никой не търси."

*******

"Отвсякъде лети омраза, ту в една, ту в друга посока, ту към един, ту към друг. Често основателно, но в не малко случаи по погрешка. Уж с добър тон, възпитано, не биещо на очи. Но откривана в иронията, в намека, подмятанията по различни поводи, които не всеки схваща веднага...

Вече не вярваме в нищо и в никого. Омразата, ненавистта, завистта, враждата, недоверието са по-силни от любовта. Която обаче все още диша. Има я!"

*******

"Истината е елемент от обществения живот. Всеки използва такива части от нея, каквито му трябват. Никога и при никакви обстоятелства не блясва цялата, непокътнатата истина. Тази голота винаги услужливо се покрива и при определени обстоятелства се открива частично. Според интересите!"

*******

"Да се открие и разбере злият човек не е лесно. Той в никакъв случай не изглежда грозен или страшен. Може да е дори любезен, да внушава загриженост. Но резултатът от неговите действия спрямо други хора е катастрофален. Злите хора са обсебени от злокачествен нарцисизъм /с. 90 на книгата "Хора на лъжата - надеждата за изцеление на човешкото зло" на М. С. Пек, изд. "Кибеа" 1995 г., бел моя/, който се характеризира с неподчиняема воля. Очевидна е силата на волята им и решимостта им да постигнат своето. "В начина, по който се опитват да властват над околните, има забележителна сила" /пак там/.
Злите хора, освен че са много волеви в желанията си да вършат зло на други, освен че са самовлюбени, са и особено ... страхливи. Страхуват се да не бъдат разобличени. Да не бъдат разкрити."

*******

"...свобода няма. Никога не е имало. И не може да има. Това е само най-съкровена човешка мечта. И само като мечта ще съпътства човечеството до края на съществуването му."

image



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2303852
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031