С какво песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” буди моето възхищение

           /съчинение разсъждение/

УВОД: Героят от песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” е събирателен образ на всички българи, подложени на изтезания и унижения от турския насилник. Неговият образ символизира страданието и мъжеството на всеки българин от епохата на робство и насилствено потурчване.Тази кратка лирическа фолклорна творба остава завинаги в нашите сърца.

І.ТЕЗА:Песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” буди моето възхищение със силния дух на балканджията, с неговата твърдост и непреклонност.Въпреки изтезанията Йово не предава вярата си и националното си самосъзнание.Той  е истински християнин и българин.Насилникът иска да го пречупи, да го накара сам да се откаже от вярата, но Йово остава непрекършен и се превръща в истински духовен победител в двубоя с насилника.

ІІ.ТЕЗА: Песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” буди моето възхищение със силния и горд дух на Йово.1.Подложен на физически изтезания, балканджията не само не се предава, но става още по-твърд и непреклонен, мъченията не го пречупват.2.Така той доказва, че българинът не е способен на предателство към вярата си,към българското си самосъзнание,към честта си .3.В неравния двубой с физически по-силния поробител балканджи Йово остава несломен и непрекършен,с което доказва ,че българският народ никога няма да предаде доброволно християнската си вяра и достойнство.

ДОКАЗАТЕЛСТВО: Кратката лирическа творба,създадена от народния певец, ни пренася в епоха на насилие и жестокост, на насилствено потурчване.Оригинални са формата и композицията на песента.Тя е построена чрез диалог,повторение и градация на чувството.Три пъти турският войвода задава един и същи въпрос, три пъти прозвучава еднакъв отговор:

“-Море ,войводо, глава си давам,

 Яна не давам на турска вяра!”

След всеки въпрос следва ново изтезание-отсичат му ръцете, нозете,избождат му очите.Но всеки отговор на балканджията прозвучава с все по-голяма сила и твърдост.Всяко ново изтезание буди още по-голяма непреклонност и устойчивост.Вярата не може да бъде предадена на никаква цена, тя не подлежи на уговорки и условия.Тя е тази, която крепи българския дух ,честта и достойнството на балканджията.Българската вяра му дава сили да се чувства личност, тя го задължава пред целия народ да я отстои. Неспособен на предателство към вярата си, Йово не предава доверието и на сестра си Яна.Затова с всеки нов въпрос на войводата се долавя неговия страх и паника.Оказва се, че българинът е неподвластен на физическото мъчение.Нищо не е в състояние да го пречупи.След като му избождат очите, турците сякаш бързат да избягат.От кого бягат те? От един физически осакатен и безпомощен човек, който ги плаши със силата на духа си.Осакатен и обезобразен,Йово се извисява нравствено над поробителя и насилника,който доказва своята низост и духовното си поражение.Турците са стреснати от това ,че този народ няма да се пречупи.Затова истинският победител в словесния двубой е балканджи Йово.Той е моралният и духовен победител.На турското безсилие контрастира непречупеният и непобеден български дух.Затова и последните нежни, изпълнени с любов, думи към Яна съдържат и скрито послание –да отстоява вярата си въпреки турската сила и власт, да не предава честта си на българка.Само така жертвата на балканджи Йово би имала смисъл.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Историческите народни песни пресъздават в многострадалната българска земя,обляна в кръв и сълзи .Но въпреки това народът й възкръсва, оживява,съществува.Защото има синове като балканджи Йово.Само в сърцата си можем да съхраним тяхното величие,а душите си да превърнем в храм на преклонение и възторг,на възвишена гордост и възхищение.Защото българщината е неподвластна на времето и насилието.