Два дни пътуваме - осемстотин километра в рамките на 45 часа, така се случи, че пътуването съвпадна с пороите. Дъждовете ни бяха спътници, пришпорваха шофьорите и свиваха сърцето. Не знам, не мога да си обясня бясното каране по време на дъжд. Същите наблюдения имам и при голяма жега - водачите на автомобили при екстремални климатични условия сякаш обезумяват. Не е истина какви изпреварвания предприемат и как притискат, ако човек се опитва да кара разумно...Ей затова ще си остана отдясно - за да мога да стисна очи и запуша с ръце уши,  когато грамаден тир, навирил оглушителен клаксон, тръгне да ни изпреварва нощем, при никаква видимост, долята от чудовищен дъжд...Така се кара по пътищата на България. Разминахме поне шест катастрофи. Едната стана пред очите ми. Автомобилът отпред пукна гума - малко след като ни изпревари. Просто се завъртя неколкократно около оста си и докато разбера какво става се блъсна в мантинелата и препречи пътя. Докато хората излязат от колата ми се стори, че мина вечност. Разтреперих се, представям си на тях какво им е било. Само колата беше пострадала - на хората им нямаше нищо, избутахме я от пътя и после до обяд  ми бяха меки краката...
Изобщо не бях чула за наводненията в Бургас и региона, когато на шести сутринта пътувахме към морето. Нямаше никакви следи от пороя, който залял града предишната нощ и не бяхме слушали радио в колата. Така, че разбрахме от разтревожените телефонни разговори - пътищата били наводнени, една жена се удавила...После излезе, че са трима - удавените на пътя. Нямаше никакви следи от вода, пътят беше сух. Все едно не е било. Но жертвите са взети:(

Имах среща на випуска, видях децата, с които съм учила в основното училище - 27 години след завършването. Много противоречиво преживяване. Радостна тъга. Толкова вода е изтекла...Толкова пъти слънцето е изгрявало и залязвало. А другарят Георгиев е жив и изглежда добре! Дори още работи - има сергия на пазара "Краснодар", каза ми, че сутрин я отваря, после го сменя внукът, а следобяд пак е там...Класният ни ръководител, беше на срещата. Пенсионирал се е след като ние завършихме осми клас. На следващата година. 




този септември е на смокините, хинапа и нара...не и на гроздето




морето и морската градина на 6-и септември...




И все пак си личеше - по небето, морето и дърветата, каква буря е минала...Трудно лято. С тежък нрав. Дано есента е по-мека, по-слънчева и дъждовете не са и чак такива големи приятели, та да ги кани през ден на софрата си...и те да и доливат, доливат...

Тежкия нрав на лятото...Ако и есента е с такъв, и смокините ще си заминат. Зреят на по две седмици, нямат обиране. Смокиново сладко... А грозде, няма. Няма да има и вино. И на тези срещи, и така и така понякога няма какво да си кажем, ако една чашка вино не развърже езика ни, сигурно ще останем на спомени в мълчание. Е, все пак, другарят Георгиев... Важното е, че е добре, пак е нещо. И най-важното е, че се събираме все още над земята. Тъжен хумор. Все пак усмивки и много спокойна и дай-боже слънчева седмица!

или хората - кой има по-тежък нрав, дали лятото е причина за ужасната надпревара
по пътищата, за заличените от картата гори, за безстопанствеността на язовирите...
Толкова боли за жертви в мирно време - здрави, млади хора... и за тези, останали
само с една дреха на гърба си... Лятото, дори и валежно, ветровито, прохладно -
би могло да е светло, щастливо, красиво... би могло.
Да призная и за мен лятото мина притеснено и напрегнато, но по други причини...
Обичам есента и винаги я очаквам с нетърпение, с надежда за нещо добро - защо,
не мога да обясня, но тази година и моето сърце е свито...
И все пак слънцето и синьото небе навън топлят душите... и смокините...
Прегръдки !

Няма граници безрасъдството! Жалко, че винаги страдат и невинни хора... Това тежко лято и тези черни води са истинско наказание! Скоро бях на разходка в един красив парк тук - Острова, който всички ние много си обичаме и задължително го показваме на гостите си. Насред Марица е, а в сухото й корито са израсли дървета и храсталаци като гора. И въпреки всички тревожни неща, които се случват - гората си расте в реката. Въпрос на време е да придойде реката, както се е случвало. За все повече въпроси не намирам отговор. Нито ставаме по-добри, нито по-толерантни, нито по-мъдри...
А Морската градина, макар и тъжна, е много красива. Дано наистина ни очаква топла и златна есен :)

Да, година на смокините е - голяма атракция са за гостите на Хисаря - смокиновите храсти растат навсякъде - из градините, дворовете, пред обществените сгради и магазините, дори на тротоарите и по крепостните стени. Капят по земята и никой не си прави труда да ги обере - толкова са много. Лелките на пазара ги продават по 1,50 лв, има и по-евтини. А в Несебър са по 11 лв килограм гръцките, 9,50 лв - българските. А и там смокинови дръвчета има навсякъде. И моите две смокинови храстчета при меката зима миналата година оцеляха, пораснаха и от дъжда чудовищно се разраснаха във всички посоки. А плодовете им са толкова едрри - сигурно пак от дъжда! Ех, този дъжд, толкова го обичах до това лято! А такава мъка причини...Поздрави!

Днес е един толкова топъл, ласкав, мек, златочел септемврийски ден, че само си пожелавам всичките останали да са му близнаци!

времето си, хората на времето...дето го живеем, все се надпреварват, все бързат, трупат вещи, пари, спестяват минути - а човещината, а милостта, съпричастността...от тези безплатните нещица все нямат, не им се намира..прегръдки!

радвам се, че се обади, мисля те.

Аз малко по малко губя надежда. Мислила съм си преди години, че мога да повлияя, мога да променя поне един човек към добро...Мисията се оказа невъзможна. Човекът е такъв, какъвто е. След детските години сякаш няма как да му дадеш, да му покажеш, да го убедиш в правота, която не е негова. Всеки си има истина и се има за прав, всичко е субективно. Дано се спре поне дъждът и есента е по майчински мека...

Прегръщам те, Ели!

в двора на бащината ми къща са станали огромни и са отрупани с плод, изобщо не можахме да си пробием път до тях, толкова е буренясало всичко за година, че ще ни трябва мачете да минем

пак го обичам, но вече ме е страх като почне да гърми:(

Дано това безумие по пътищата спре! :(((
Обичам лятото, дори и намръщено, дъждовно, но с дъх на смокини и треви ....

много ми се иска и на мен да се вразумят шофьорите, но всяко едно пътуване ми носи обратни впечатления
Остана ни седмица лято, на есента разчитам да е нежна, мека.

Ах, смокините!
Ах, дъждовете!
Ах, лятото!
Ах и ох, как си отиват...
Само морето остава, сиво, солено, сърдито...
Привет, Доре!

Е тези смокини са божествени....а есента се заформя след дъждовете да е топла и приятна ама докога!.......а после......следва кратък ледников период :)
Привет и хубава вечер Доре!

с герои Ах и Ох - все съм била Ах, морето и то Ах, и есента и тя така - ахх, че есен-красота!

ах, и го открих

https://www.youtube.com/watch?v=O9Bb1pNITB4

Привет, Тине!

наистина, майка ги беше оставила на дървото да си ги откъсна, много е ценно сам да си скъсаш плод, установявам го през последните десет години, а сам да си го отгледаш и откъснеш - безценно

дано няма такива периоди, пък били и кратки! Хубава есен!

АХ не може без ОХ:)))

Такова си беше, опако, на моменти - злосторник ... Виждам, че сега е кротнало, на изпроводяк е мекичко, и ласки раздава ... Минах да видя морето, много синьо и такова едно хрисимо ...
Привет, Марти, нека ти е, ни е, хубава есента! Обичам я.
Прегръдка, синя, синя! :)

животът го доказва:)

проклетник, но толкова скъпо до последния остриган лъч на слънчевата си глава...

Липсва ми морето, толкова набързо го посещаваме, че само го мервам:( Последните три дни бяха приказни. Надявам се на цяла есенна приказка. След завесата за начало:)
Прегръдка