КРАТКАТА  ИСТОРИЯ   НА  ЕДИН  ФАЛИТ
               Политическа криза - национална катастрофа (1996-1997)
 
            

В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, НО са стопени дълговете на т. нар. КРЕДИТНИ МИЛИОНЕРИ, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА
 *   В периода 21–23 декември 1996 г.
 Българската социалистическа партия (БСП) провежда извънреден  конгрес. Още в началото Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителство, ръководено от него. Делегатите на конгреса избират за нов председател на Българската социалистическа партия дотогавашният ѝ заместник-председател Георги Първанов.
   *    На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание 37-то Народно събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов.
   *    На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има Българската социалистическа партия БСП, отлага гласуването на предложената от Съюза на демократичните сили (СДС) "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа".
   *  На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
   *   На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж. Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват и преследват демонстрантите. Десетки са ранени.
    *  На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари същата година) връчва на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията на Република България той е задължен да направи.
*  На 4 февруари 1997 г. БСП връща мандата за съставяне на правителство. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП има Николай Добрев. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.
*  На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска 37-то Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година.

Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ФАЛИТА
    На последвалите парламентарни избори абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати (от общо 240) печелят Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП)). Втора остава Демократичната левица (Българска социалистическа партия (БСП) и "ПК Екогласност") с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движение за права и свободи (ДПС), Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация Царство България) със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто – Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е Български бизнес блок (БББ) – с 4,93 % и 12 мандата.

    На 21 май 1997 г. 38 Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на Съюза на демократичните сили (СДС) Иван Костов.
    На 1 юли 1997 г. в действие влиза Закон за валутния борд (приет от 37 Народно събрание) с фиксиране на българския лев към германската марка в съотношение 1 марка = 1000 неденоминирани лева.

http://www.focus-news.net/

Повечето от нас помнят какво беше положението преди въвеждането на валутен борд през 1997 г. Промяната след въвеждането му е огромна:
- преди 1997 г. българският лев губеше всяка година средно по около 50% от стойността си спрямо стабилните международни валути, а в две от тези години обезценката достигна 90%; след въвеждането на паричния съвет това обезценяване спря, а курсът е стабилен;
- преди въвеждането на валутен борд инфлацията беше огромна, средно почти 200% годишно; след 1997 г. инфлацията е средно около 7%;
- преди 1997 г. инвестициите в икономиката постоянно спадаха; при борда постоянно растат;
- чуждите инвестиции бяха рядкост до 1997 г.; след въвеждането на валутен борд те достигнаха и надминаха средните нива за нашия регион;
- икономиката спадаше средно с около 5% годишно преди валутния борд; тя расте средно с около 5% годишно от 1997 г. насам, като темпът се ускорява, макар и бавно.
Ако се сравним с други страни от региона, забелязваме, че преди въвеждането на валутен борд България беше безспорно с най-лоши икономически показатели и монетарни показатели. След въвеждането на валутен борд страната ни вече не е сред най-лошите примери в региона, нито по инфлация, нито по ръст на икономиката. С други думи, валутният борд има влияние за подобряване на показателите, подобрението не се е случило автоматично като част от някаква обща регионална тенденция.

Все пак какво ще стане, ако бъде бутнат валутният борд?
Може би ситуацията ще се влоши до нивото от преди 1997 г., може да стане и по-зле. Със сигурност разбиването на макроикономическата стабилност ще спре притока на чужди капитали към страната, а местните спестявания също ще търсят начин да избягат. Това предполага доста болезнено приспособяване на икономиката към нова среда, свързано и със загуба на много работни места. Знаем също така от предишни подобни преживявания, че нестабилността е свързана и със сигурна загуба на спестяванията на много хора чрез т.нар. инфлационен данък.
Както показва примерът с азиатската криза, при внезапна промяна на валутния курс фалират и множество компании. Защото имат задължения в чужда валута, а приходите им са в местна; или имат вземания, които не могат да се обслужват; или работят с вносни суровини, които вече не могат да се внасят, и т.н. Това от своя страна се прехвърля и към банковата система, която не може да си събере вземанията от фалиралите фирми, и в резултат финансовата система не е в състояние на финансира нови начинания на други компании. Цялата икономика стагнира.

С валутен борд до еврото

Предполагам, че много хора ще се съгласят, че има неща, по които е добре, че има консенсус между политическите сили. Едно такова нещо е валутният борд.

Всяка година инфлацията прави парите ни по-малко ценни и вдига цените на стоките и услугите, които купуваме. Което е най-малкото неприятно.
Когато поскъпването е устойчиво и в определени граници, то е дори здравословно за икономиката, защото насърчава потреблението, инвестициите и предприемачеството. А това води до по-голям брутен вътрешен продукт на страната и ни прави по-богати. Реално, а не само на цифри.
Къде е тази здравословна граница на инфлацията за България е трудно да се определи, защото зависи какво е моментното състояние на икономиката. Според повечето експерти годишно поскъпване до около 4% е приемливо.

--------------------------
Така е по-добре, отколкото без борд и фалит,тогава няма евро, няма ЕС.

-------------------------
По-добре да не пада и никой да не си въобразява че може да го бутне,защото тогава всички загиваме и най-много пострадали ще бъдат тези с милионите в банките,от милионер ще стане бедняк.

Венцислав Йосифов: Държавата умишлено фалира банките през 1996-1997
Кризата в банковата система през 1996-1997 година беше национализация, заяви в студиото на "Тази сутрин" ексбанкерът и настоящ кандидат за президент Венцислав Йосифов. Според него държавата умишлено е довела до фалит българските банки.

Причината за това, според Йосифов, е или некадърност, или зла умисъл.

"През 1997 никой не загуби спестяванията си. Единственият човек, който загуби спестяванията си беше моята майка. Тя загуби депозит от 3000 долара заради това, че ми е роднина. На всички други граждани депозитите бяха върнати - и в лева, и във валута", каза Емилиян Димитров, който е кандидат за вицепрецидент.

"Сметките в лева бяха прехвърлени в Спесовна каса, а във валута - в Пощенска банка. И всеки си получи своите спестявания. Това е една изкуствено и грозно нагнетявана лъжа. Само акционерите не получиха дори и една стотинка", добави Венцислав Йосифов.

Йосифов и Димитров обясниха, че по времето на Иван Костов е променено законодателството, така че банките да бъдат обявени във фалит, макар че при много от тях активите реално са превишавали пасивите.

"Българският народ е лъган много и според мен не трябва отново да го караме да измисля топлата вода или колелото. Най-добре е да се вземе за пример някоя от западноевропейските конституционни монархии, да се препише една конституция и да започнем да я спазваме", каза Йосифов.

"Ролята на царя е подобна на тази на президента - чрез диалог между хората да може да се постига съгласие и да се намалява конфронтацията", смята Емилиян Димитров.
Има и видео на този линк:
http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/razgovori-gosti/story/744967895-Ventsislav_Yosifov_Darjavata_umishleno_falira_bank

Венцислав Йосифов: Банките бяха умишлено фалирани през 1996-1997
Публикувана: Петък, 9-ти Септември 2011, автор(и): 24 часа онлайн; прочитания: 990; коментари: 0
Венцислав Йосифов: Банките бяха умишлено фалирани през 1996-1997

Венцислав Йосифов Снимка: Архив
Кризата в банковата система през 1996-1997 година беше национализация, заяви ексбанкерът и настоящ кандидат за президент Венцислав Йосифов пред Би Ти Ви.

Според него държавата умишлено е довела до фалит българските банки.

"През 1997 никой не загуби спестяванията си. Единственият човек, който загуби спестяванията си, беше моята майка. Тя загуби депозит от 3000 долара заради това, че ми е роднина. На всички други граждани депозитите бяха върнати - и в лева, и във валута", каза Емилиян Димитров, който е кандидат за вицепрезидент.

"Сметките в лева бяха прехвърлени в Спестовна каса, а във валута - в Пощенска банка. И всеки си получи своите спестявания. Това е една изкуствено и грозно нагнетявана лъжа. Само акционерите не получиха дори и една стотинка", добави Венцислав Йосифов.

Йосифов и Димитров обясниха, че по времето на Иван Костов е променено законодателството така, че банките да бъдат обявени във фалит, макар че при много от тях активите реално са превишавали пасивите.

"Българският народ е лъган много и според мен не трябва отново да го караме да измисля топлата вода или колелото. Най-добре е да се вземе за пример някоя от западноевропейските конституционни монархии, да се препише една конституция и да започнем да я спазваме", каза Йосифов.

"Ролята на царя е подобна на тази на президента чрез диалог между хората да може да се постига съгласие и да се намалява конфронтацията", смята Емилиян Димитров.

За предизборната си кампания Венцислав Йосифов заяви, че няма да прави плакати, а за реклама ще бъдат похарчени 100-200 хил. лева.

Банкерът и кандидат за президент Венцислав Йосифов:
Банките не фалираха, тях ги национализираха
"Не помня за книжката на Софиянски, тогава ходех да прегръщам циганчета по Филиповци"
14:42 | 09.09.2011 | 1688 прочитания
Размер на текста

Кандидатът за президент Венцислав Йосифов обяви пред бТВ в петък, че през 1996 г. затворените банки не са били фалирани, а национализирани. Йосифов бе начело на най-голямата частна банка по това време – Първа частна банка (ПЧБ), а кандидатът за вицепрезидент заедно с него – Емилиян Димитров – бе в ръководството на банката.

Йосифов и Димитров изкараха преди десет години известен период в предварителния арест, когато започнаха така наречените банкови мегадела за източването и фалирането на големите банки, но и двамата получиха оправдателни присъди.

Бившият банкер така и не обясни защо му е да се кандидатира за президент, след като няма почти никакви шансове да събере значителен брой гласове, а доходите му са едва 1500 лева на месец, а основното му занимание било да си гледа в градинката люти чушки и доматки.

Но пък ако това все пак се случи, той ще работи за смяна на държавното устройство на страната – като се направи "най-елементарното нещо" – препише се конституцията на някоя монархия от Северна Европа и "почнем да я спазваме всичките".

Йосифов очерта себе си като интересен сбор на противоположни идеи – с афинитет към пазарната икономика, подкрепян през 1995 г. за кмет на София от тогавашната градска организация на БСП (и спечелил в столицата най-сериозна червена подкрепа до ден днешен, по думите му), сегашен радетел на конституционната монархия и вярващ християнин.

Бившият банкер обясни, че на времето ПЧБ е била национализирана, като никой от вложителите в банката не са загубили и лев, с изключение на акционерите. Като виновник за национализацията той посочи Иван Костов и не даде смислено обяснение защо Костов е виновен за затварянето на ПЧБ, като то бе извършено от БНБ и правителството на Жан Виденов. Само обясни, че е била направена законово промяна именно за да се затвори банката.

Йосифов не можа да си спомни и шумния скандал от последния ден на предизборната му кампания за кметските избори през 1995 г., когато във в. "24 часа" бе изнесено факсимиле на "партийната книжка" на Стефан Софиянски. На следващия ден вестникът поднесе извиненията си за скалъпването на книжката, разбра се, че фалшификацията е дело на предизборния щаб на Йосифов.

"Възможно е, нямам спомен..за това, тогава с други неща се занимавах и ходех да
прегръщам циганчета по Филиповци и насам нататък...Нямам спомен да съм участвал в създаването или в работа по партийна книжка. Работено е сигурно върху и такива неща, защото положителното и отрицателното върви ръка за ръка, но кой го е направил, как го е направил...", опита се да си припомни събитията отпреди 16 години бившият банкер.

http://www.mediapool.bg/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%82%D1%8F%D1%85-%D0%B3%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0-news183834.html

Банковата криза в България през 1996 - 1997 г.
Петър Игнатиев
Издателство Сиела
http://www.book.store.bg/p4401/bankovata-kriza-v-bylgaria-prez-1996-1997-g-petyr-ignatiev.html

Българското стопанство през преходния период дълго време страдаше от лошото съчетание между неефективна държава с все още голямо участие в икономиката и слабо развити институции на пазарната икономика, поддържащи развитието на бизнеса. Оттук следва изводът, че политическата намеса в действията на институциите или лобирането на частни корпоративни интереси трябва да се ограничава максимално. Създаването на пазарни институции е дългосрочен процес, който е особено труден в страни без традиции в модерната пазарна икономика - както е случаят с България. Голяма пречка пред този процес е недостатъчната прозрачност на институциите, което се явява и основен проблем при прехода през последните 12 години.
Решаващо условие за преодоляването на този проблем е наличието на силна политическа и обществена воля за установяване на прозрачност. Това може и никога да не стане - но тогава България ще продължи да бъде една от най-бедните страни в Европа...
Разбира се, бихме могли да направим и друго заключение - да разглеждаме банковата система като машина, своеобразен мотор на икономиката, който при добра работа я тласка към икономически растеж. Тук изводът от историята на Българската Банкова Система през 90-те години е също ясен -за да работи машината добре, е необходимо тя да бъде опазена от политическа намеса. В противен случай има опасност не само институциите да работят с намалени обороти и на икономиката да не достига тласък, но и машината поради некомпетентна или злонамерена намеса да се счупи и тогава вместо растеж да има спад.

Тъжната история на един фалит.
Всъщност това се е знаело много по-рано. Разказваха ми, че по-информираните още от 1990г са обръщали всичко в долари и се очаквали хиперинфлацията.
Тогава политиката изобщо не ме интересуваше, но всеки усещаше какво се случва.

за пореден път в Гърция. Интересно е, че там стачкуват само комунистите с червени знамена със сърп и чук, след като те са на власт и не само съсипаха Гърция, ами се опитват да разбият и ЕС.

Агент "Илиев" не може изобщо да ни дава акъл, след като е един от виновниците за фалита. Но БКП и ДС са свикнали да се крият зад колективната безотговорност.

Ужас.

внесена в една от измислените фалирали банки,възтановиха им само част от сумата, тази която беше застрахована, а другата,по-голямата част банката изплащаше в предмети,лотарийни билети и така безнаказано си присвоиха народните пари-шапка на тояга-и...в чужбина,накупиха си палати, яхти и все още са там. Чичовците ми се правиха на големи тарикати, искаха с "трици маймуни да хванат" - т.е. в кратък срок да спечелят милиони и само голямата им лакомия ги заби в земята докато изтрезнеят и поумнеят мина време.
та, от онова време някои опарени вложители все още каша духат, е не знам къде си държат парите,но не са в нашите банки.

разни доктори и трактори им измъкнали милионите под носа,чрез някакви измислени договори за инвестиции, които по-късно не носят никакви дивиденти.
Така едно близко на семейството приятели станаха акционери в банки и предприятия, които след месеци фалираха - умишлено. И бургаското пристанище искаше май умишлено да фалира, но някой се намеси и далаверата беше разкрита,виновните обаче изчезнаха в чужбина и никой повече не чу нищо за тях.
А, кредитните милионери си сложиха "черна лентичка" на ревера и напуснаха България скорострелно.

ИМАШЕ ТЕРОР - Въпреки тежките икономически условия в България през периода 1990 -1996 г. дори и до 2001 г., имаше български банки, които имаха доверието на западните трезори и правителства, макар тогава да беше допуснато едно недомислие в българската политика и по-конкретно във финансовата сфера - обявяването на мораториум за българския дълг към чуждите кредитори през 1991 г. Това доколкото знам е било еднолично решение на тогавашния министър-председател (Андрей Луканов - б.р.) и доведе до много негативни последици за българската икономика и за финансите въобще. Управителните съвети на западните банки от Лондонския и Парижкия клуб спряха кредитирането на България. И оттогава ние тръгнахме назад.

Цялата икономика започна да се срива. Въпреки това "Биохим" и Външнотърговска банка се ползваха с доверие и взимаха кредитни ресурси от западните банки, даже и след мораториума.

Българските банки фалираха по много причини. Те са преди всичко икономически. Правя анализ сега, защото е хубаво той да се прави като мине известно време. Въпреки че са икономически, зад тези събития стояха политически интереси. Ако започнем отначало още от самия преход, тоест 10 ноември 1989 г., което беше един обективен политически факт. Последствията, тоест всичко това, което се извърши след този обективен факт, беше субективно подредено от хората, от политиците. Срина се контролната система. Бившите управници се страхуваха за своето политическо бъдеще, имайки предвид политическото си минало. Те се страхуваха да упражняват контрол, поради своята уязвимост. И в България се очертаха политически режими на безотговорността.

Например, България разполага с атомната централа "Козлодуй", а имаше криза за електрически ток. Имаше запаси за 4 години от пшеница и зърнени храни, а бяха въвели купонна система. Този дисбаланс се получи умишлено. Вероятно не сме плащали на руснаците ресурса за атомната централа. А това е, защото обявиха мораториум. Освен икономическия срив някой е искал и морален, психологически срив на нацията. Като наказание,за да започнем отначало, от дъното. Интересно е, че това се случи само в България. В другите страни като Чехословакия, Унгария, Полша не беше така. Не знам сегашните наши западни съюзници дали са били по-милостиви към тях, но към нас не бяха. Дори даваха съвети, които противоречаха на всякаква икономическа логика. Шокова приватизация, фалит на банките. Това беше безусловно искане на МВФ. Те тогава поставиха на правителството условие, че ще дадат 200 млн. долара кредит, ако бъдат фалирани лошо работещи банки.

Фалитът всъщност настъпи, след като се обявиха банките във фалит. Тоест ако някой е крал от собствената си банка, (повечето от тях бяха частни) то е било, след като беше обявено решението на правителството за фалита на 16 банки. Касаеше се за 40-50 млн. долара, които Националната банка можеше да даде като финансов ресурс на трезорите, за да не фалират.

Така е след като сме единствените в света, които си избират убийците и грабителите.

са следствие на събитията от цялата 1996, които обаче в статията не са изтъкнати. А без тях не може да се прави нито коментар, нито анализ, нито заключения.
Само за сведение:
- в началото на 1996 се очерта ОСТРИЯ конфликт между Жан Виденов И Луканов. В интервю във вестник "Капитал" от април 1996г. Луканов заяви, че би искал Иван Костов да заеме мястото на Виденов.
- юли 1996; в Народното събрание Виденов уддържа победа за национализация на нефтопроводите и газопроводите. В подкрепа на Виденов гласуват "твърдите сини" от СДС - Едвин Сугарев, Шопов... В подкрепа на Луканов(против национализацията) гласуват Иван Костов и почти цялото СДС.
- през септември Виденов решава да спре разграбването на банките, чрез раздаване на необезпечени кредити, които се съфинансираха от Българската Народна Банка - парите на държавата и народа, като поиска обявяване на фалити.
- октомври - Луканов беше убит
- в края на октомври, по покана на м-р-председателя Виденов,в България пристигна правителствена 430 делегация от Китай, начело със заместник министър-председателя на Китай. Виденов искаше да "върже" българксото производство и земеделие към огромния китайски пазар.
- в края на ноември в България се внасят два тира с фалшиви български банкноти, от известна на всички страна, с безупречно качество - на стойност над 1 млр долара, които отиват в чейнч-бюрата - започва главоломно обезценяване на българския лев - за кратко време от 78лв за долар котировката скочи на 3000 лв за долар;
- в края на декември 1996 трябва да започне поредния конгрес на Българската Социалистическа партия. Три дни преди това, високопоставен руски държавен функционер престига в България и се среща с ръководството на БСП, на която среща се иска УЛТИМАТИВНО БСП да СВАЛИ от ръководство Жан Виденов. Три дни по-късно Жан Виденов подава оставка от поста Председател на БСП. От поста като Министър-Председател на България Жан Виденов е свален малко по-късно...
- и т.н.

много причини се намериха и много обвинения, но една е истината и тя е: държавата с това управление умираше.Вътрешния преврат унищожи държавния апарат и даде карт-бланш на спекулациите.

Ето и още един източник на истината:
Как се обезпечиха кредитите

* Почти не се обезпечаваха. Със стар автомобил "Москвич" и панелно жилище как можеш да обезпечиш инвестиционен кредит за 500 хил. марки, или за 1 млн. долара? Но тогава политиката беше такава. Да се дава, защото този сектор трябваше приоритетно до се развива. Държавният сектор вече беше обречен. Независимо дали оръжейната промишленост е ефективна, дали производството на тютюн и вина е изгодно и доходно за България. Всичко беше обречено.

Тогава изкорениха лозята, спряха да плащат на турците при изкупуване на тютюна, обявиха ликвидацията на предприятията и започнаха първите наченки на приватизацията. Тя също се извършваше на кредит, тоест не бяха инвестирани договорените в приватизационните сделки стойности за около 4 млрд. лв. Досега не са изплатени приватизационни сделки за над 2 млрд. лева. Това също е един вид негарантиран и необезпечен кредит, но няма виновни и обвинени, както това стана с банкерите.

Какво беше обвинението срещу тях?

- Те бяха обвинени, че са предоставили кредити, които не можеха да се обезпечат. През този период е имало един, меко казано, терор срещу хората, които в най-тежките дни на прехода са се научили да правят банки, да кредитират, да възстановяват българската икономика.

Заради близки до политическия обръч лица не се потърси отговорност от т. нар. кредитни милионери, описани тогава от цялата медийна гилдия. Дори беше нагодено законодателството, свързано с тази отговорност. Възприе се народната поговорка за зелника. Вместо класическия принцип на римското право, че който е взел нещо на някого, трябва да го върне. Става въпрос за пълна имуществена отговорност от лица, които са договорили, получили, но не върнали предоставени от банките им кредити. След толкова години, чак сега главна прокуратура разбра, че по тези дела банкерите не са подсъдни по чл. 282 от НК. Образуваните стотици и хиляди дела по нечия приумица ще тежат на перфектния сегашен главен прокурор през целия му мандат.
архив 2007

Пак ще има:(

мисля,че от 10-на години живеем на кредит и сме в положението,което бяхме преди кризата и преди борда да ни "закове". Казват че държавите които са с финансова панделка обвити,трудно командват народа си,защото оскъпяването на живота расте, но приходите на хората - намаляват. В Европа стагнацията е очевАДна,Португалия,Исландия,Италия и Гърция вече са на ръба,защото не следват правилата и директивите на ЕС . Ако някой ни изяде хляба - това ще е членството ни / поробването ни / в ЕС.

Обаче затриха народната войска скоропостижно..Макар болшинството от по-старите офицери да бяха от същия просташко-калпазански миллет като другарите си от другите браншове.Имаше една офицерска легия и нея я умориха и задушиха..Къде му е инстинкта за самосъхранение на този народ не знам. Кой и как да им се опре? Само войската можеше да им направи проблем на далаверата. Валутен борд се слага на малоумник! За нормалните страни това е срам и позор а тия се хвалят ,че имали борд и парична стабилност. Ако има промени те пак ще се предизвикат от външни събития...България и да не е умряло куче ,вече си влезе трайно в ролята на мастия!